Споделете тази статия:

Среща в Икономическата библиотека – Красен Станчев за Гордън Тълок – 23 февруари 2011 г.

Покана

На 23 февруари 2011 г. гост-лектор в Икономическата библиотека на ИПИ и БМА – място за срещи и дискусии беше Красен Станчев, който запозна аудиторията с някои от основните моменти в теорията на Гордън Тълок за обществения избор, като илюстрира идеите му с примери от днешното състояние на икономиката и политиката.

 Гордън Тълок е университетски професор по право и икономика, виден научен сътрудник в Центъра по политическа икономия „Джеймс Бюканън” в университета „Джордж Мейсън”, преподавател едновременно в икономическия и в юридическия факултет.

Новатор в теорията за обществения избор и политическата икономия на съревнованието за привилегии (rent seeking). „Изчисления на съгласието: логически принципи на конституционната демокрация”, написана съвместно с Нобеловия лауреат по икономика за 1986 г. Джеймс Бюканън, е сред най-четените трудове по икономика в периода след Втората световна война. А „хипотезата на Тълок”, “законите на Тълок” и “парадоксите на Тълок” са определили развитието на обществения избор и са разкрили нови пространства за правото, икономиката и социологията.

Трудовете на Тълок в Икономическата библиотека на ИПИ и БМА – място за срещи и дискусии можете да видите тук.

 Красен Станчев се определя се като продавач на знания в областта на пазарната икономика; доктор на философските науки, магистър по философия, основател и дългогодишен директор на Института за пазарна икономика.

Според някои „Красен не винаги мисли за икономическата рационалност заради философския си профил. Продавачът на знание обаче контрира с аргумента, че цялата днешна икономическа система е дело на група единбургски философи, няколко икономисти от австрийската школа и пет-шест имена като Фрийдман. Първите са обсъждали на бира философски и морални проблеми, след това са се прибирали и са писали по нещо. Адам Смит като член на групата създава „Богатството на народите“, а Дейвид Хюм – трактатите си за човека и историята. А „австрийците“ – след пътешествие на икономиката в безвремието и безчовечността – я връщат към знанието за човека и неговите действия. Останалото е размисъл върху направеното от тях.” („Продавачът на знание”, Силвия Радославова, Business Magazine, 18.11.2007)

Основните моменти в лекцията можете да видите в презентацията и да чуете цялата лекция тук.