Публична прожекция на филм: „България: база данни” – 27 юни 2012 г.
ИКОНОМИЧЕСКАТА БИБЛИОТЕКА НА ИПИ И БМА
беше домакин на прожекцията на документалния филм „БЪЛГАРИЯ: БАЗА ДАННИ”
- сценарист и режисьор – Юлий Стоянов
- представен от продуцента Асен Владимиров
Какво би станало, ако
- Аспарух не бе създал държавата си?
- Борис бе приел християнството не от Византия, а от папата?
- Петвековното робство бе австрийско, а не турско?
- Великите сили бяха признали Санстефанска България…
или
- Защо Волтер избира българите за метафора?
- Защо Чърчил не е обичал българите?
- Къде се намира Руритания?
- Как на „Златни пясъци“ започна Кубинската криза,
- Каква е „българската връзка“ в сагата за Джеймс Бонд….
Историците не обичат думата „ако“. И Юлий Стоянов, автор на документалния филм „България: база данни“, също предпочита да се придържа повече към фактите.
Филмът е изграден върху богат и малко познат документален материал. Юлий отново използва похвата на съпоставянето (като в „Срещи с Иречек”, чиято прожекция направихме през май).
В „България: база данни” той сравнява „външния” поглед на чужденеца към българина, с нашето собственото възприятие като народ ….
Ако съществува нещо като национален характер, то Юлий ни го показва във всичките му разновидности – от чувството ни за малоценност и постоянното желание да бъдем похвалени от другите до мегаломанските идеи, че сме люлка на всички цивилизации и култури. И всичко това, проектирано в интернет пространството.
Това не е филм за виртуалното присъствие на България в мрежата, а за духовното ни съизмерване с другите.
Режисьорът ни представя историческата съдба на България от Берлинския конгрес до наши дни на основата на процеси и събития, видени през очите на наши и чуждестранни обществени и политически дейци.
”Приемам, че всяко историческо познание може да се обогати с човешкото присъствие и човешки взаимоотношения и ако документалното кино може да постигне това, ще е добре” –споделя в едно свое интервю Юлий Стоянов.
Юли, както всички го наричаха, е един от истинските интелектуалци в киното, за когото то беше начин за осмисляне на миналото и настоящето.
Неговите филми често са в двете крайности – от безрезервно приемане до пълно отхвърляне.