Пресконференция: Регионални профили: показатели за развитие 2017 – 28 ноември 2017

28-ми ноември 2017 г., 11:00 – 12:00 | Пресклуб на БТА

На 28-ми ноември, вторник, от 11 часа Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи основните акценти в тазгодишно издание на „Регионални профили: показатели за развитие”. Регионалните профили са единственото по рода си изследване на социално-икономическото състояние и развитие на областите в България и се изготвя от ИПИ за 6-та поредна година, което позволява открояването на дългосрочните процеси на регионално ниво.

ИЗТЕГЛИ НОВОТО ИЗДАНИЕ | ИЗТЕГЛИ СЪОБЩЕНИЕТО ДО МЕДИИТЕ | ИЗТЕГЛИ ПРЕЗЕНТАЦИЯ

Тази година представянето се фокусира върху следните теми:

• Икономически растеж в регионите: кои области растат най-бързо и кои не успяват да се включват в оживлението на икономиката?
• Пазар на труда: къде заетостта достига рекордни нива и има ли това ефект върху демографските процеси?
• Образование: от какво зависят отпадането от училище  и качеството на образованието и има ли връзка между резултатите в образованието и процесите на пазара на труда?
• Местни финанси: има ли тенденция на повишаване на местните данъци и такси и как работи механизмът за оздравяване на общини до момента?

В тазгодишното издание областта с най-силна икономика остава столицата. Областите Габрово, Стара Загора, Варна и Русе също се характеризират с много добри икономически показатели. Характерен за всички области – лидери по икономическо развитие е високият приток на инвестиции, който води до създаване на нови работни места, по-високи доходи и по-добър стандарт на живот. Обратно, в дъното по икономическо развитие се нареждат областите Пазарджик, Видин, Сливен, Силистра и Кърджали, като общото между тях е, че всички те страдат от липса на частни инвестиции. Това, от своя страна, автоматично означава висока безработица и ограничена заетост, ниски доходи и високи нива на бедност.

Със засилването на икономическия растеж от 2014 година насам се наблюдава нов епизод на раздалечаване на областитеот гледна точка на тяхното благосъстояние. За това съдим от стандартното отклонение на БВП на глава от населението, което се увеличава 2014-2015 г. и показва все по-голямата отдалеченост на областите от средната стойност. Все пак, въпреки този процес на „разпръсване” на областите, разликата в благосъстоянието между най-богатата област (столицата) и най-бедната (Сливен) последните години се колебае около 4,5 пъти. Голямото “отваряне на ножицата” при благосъстоянието между най-богата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата. Предвид това може да се очаква, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно пак ще започне да расте.

През 2016 и 2017 г. наблюдаваме цялостно оживление на българската икономика в унисон с подема в Европа. През 2016 г. икономическият растеж достигна 3,9%, а през 2017 г. официалната прогноза е за 4% ръст. В регионите за оживлението съдим най-вече от данните за пазара на труда за 2016-2017 г. През третото тримесечие на 2017 г. заетите в страната вече са с 212 хил. души повече от дъното през 2013 г. и достигат 3,225 млн. души. Коефициентът на заетост при тези на 15-64 г. е на рекордно високо ниво – 68,5%. За сравнение, пикът в заетостта преди кризата бе отчетен през третото тримесечие на 2008 г. – 65%.

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването са достъпни на специализирания сайт на проекта: http://www.regionalprofiles.bg