Здравеопазването сред бюджетните иновации – накъде?
Нов парламент и нови политически щения са напът да циментират липсата на реформи в здравния сектор. Представените в парламента партии и коалиции явно са се отказали дори и от опити за дефиниране на смислени предложения накъде трябва да се развива системата и дали изобщо да очакваме промяна в близките години. Разправиите за бюджета и сблъсъците между финансовото министерство и народните представители също не спомагат за смислен дебат.
А дебатът обикновено започва с разговори за обема на разходите за здраве. Тъй като в момента (към края на месец октомври) в народното събрание е внесен единствено „удължителен закон“, чрез който се запазва действието на приетите към момента политики, можем да направим допускането, че те ще бъдат поне на нивото, достигнато през последната отчетна година като дял от БВП (допускане, което, разбира се, е силно зависимо от множество фактори, но на този етап – реалистично). Ако това се случи, можем да очакваме още преди края на тригодишния бюджетен хоризонт разходите за здраве в номинал да достигнат 10 млрд. лева. Структурата на разходите за здравеопазване пък от своя страна от години е силно изкривена в посока висок дял на разходите за болнична помощ и за лекарства за сметка на останалите видове помощ и това едва ли ще се промени при изгледите за запазване на статуквото.
Бележка: След 2021 г. данните са екстраполирани при запазване на дела им от БВП на нивото от 2021 г.
Какво обаче ще стои зад тези средства през следващите години на този етап е много трудно да преценим – партиите не описват подробно как смятат да реформират системата, ако изобщо имат такива намерения, или поне какви параметри – например стойности на услугите, обхват на реимбурсирането и т.н. – ще променят в нея. Не е ясно все още дали ще бъде формирано стабилно управленско мнозинство. Вероятно дори и удължителният закон, чрез който финансовото министерство ще се опита да осигури функционирането на държавата, докато парламентарните сили се разберат кой и как ще управлява, включително какви политики ще се реализират през 2023 г. и след нея, няма да е достатъчен, за да видим черно на бяло и ясно изказана стратегия за развитие на здравеопазването извън дребните и откъслечни „частни проблеми“, чието решаване не води до качествена промяна на системата за пациента, но пък често обслужва конкретен бизнес интерес, защитаван от лобисти.
Затова нека припомним отново какъв дебат би било добре да чуем и видим в здравеопазването и към какви решения да се стремим:
1) Какъв ще бъде здравноосигурителният модел и ще се въведе ли някога конкуренция на осигурителния пазар?
2) Как ще се финансира този модел и как ще се осигури прехода към него?
3) Ще има ли ограничение в основния пакет здравни услуги, така че да се осигури пространство за допълнително задължително или доброволно здравно осигуряване?
4) Ще има ли корекции в разпределението на услугите между отделните видове помощ?
5) Ще има ли корекции в механизмите и начините на договарянето между НЗОК и лечебните заведения?
6) Ще бъде ли включен пациентът по-активно при вземането на решения в здравеопазването и оценка на качеството на здравните услуги?
7) Ще има ли промяна в модела на финансиране на болничната помощ и заместване на клиничните пътеки с по-адекватен механизъм?
8) Какво ще правим с болници, които не покриват минималните стандарти за качество на услугите?
9) Ще има ли промяна в лекарствената политика към стимулиране на употребата на генерични медикаменти и пренасочване на разходите за лекарства?
10) Какъв ще е подходът към ограничаване на плащанията „от джоба“ на пациентите, които у нас са едни от най-високите в ЕС?
Това са само някои от най-важните въпроси, върху които да помислят политиците, вместо да се упражняват по темата „здраве“, например с изкуствено ограничаване на конкуренцията на пазара и поредните опити за електронизация, често смятана за панацея в здравеопазването.
И за финал – систематичният подход към реформиране на сектора ни подсказва, че не можем да получим всичко едновременно и веднага. Но реформата трябва да започне отнякъде с ясна цел и ясна перспектива, за да не сме все на дъното на класациите по смъртност, висока заболеваемост, загуба на години живот и ниска удовлетвореност от здравната система.
