Защо здравният министър избира посредствените примери от Европа, за да прави реформа у нас?!

Тази седмица Министерският съвет прие концепцията за по-добро здравеопазване на д-р Стефан Константинов, която запазва Националната здравноосигурителна каса като „единствена институция, разпределяща средствата от задължителното здравно осигуряване“ и заменя клиничните пътеки с диагностично свързани групи.

Министърът цитира изследване на ЕК[1], което показва, че в Люксембург, Чехия, Великобритания и Румъния публичното финансиране покрива над 80% от здравните разходи.

Дали обаче преобладаващото публично финансиране и държавен монопол в здравеопазването водят до по-добри здравни услуги?!

Само една от изброените страни влиза в челната десетка на европейския здравен потребителски индекс[2], в който България е на последно място.

Индексът обхваща 33 европейски страни и включва избрани 38 индикатори, описващи степента, в която националните здравни системи предоставят здравни услуги. Основните индикатори са:

  • Права на пациентите и наличие на информация
  • Електронно здравеопазване
  • Време за чакане за лечение
  • Резултати от здравните услуги
  • Обхват и достъп на предоставяните здравни услуги
  • Лекарства

По-голямата част от информацията е получена от попълнени от здравните министерства на страните въпросници и официална статистика.

 

Графика 1: Общи резултати от европейския здравен потребителски индекс, 2009

 

 

Тук идва въпросът защо трябва да се копират по-посредствени здравни системи, а не тази на лидерът в европейското здравеопазване според индекса – Холандия? Холандската здравна система е основана на пазарната конкуренция – повечето от болниците са частни и стремейки се към печалбасе опитват да предоставят най-доброто качество на лечение. В Холандия пациентските организации, т.е. представителите на потребителите, имат изключително важна роля при формирането на здравната политика и вземането на решения. Най-важният ефект от това е система, в която оперативните решения са вземат от медицинските професионалисти заедно с пациентските организации. Аматьорите в здравеопазването – политиците и бюрократите, са много далеч от оперативните решения.

 

Отново за идеите на нашия министър

Според приетата здравна стратегия, обещаните реформи така и няма да се случат – монополът на здравната каса ще си остане, а правителството ще налива все повече пари в системата, която вече е доказала, че е неефективна. За всеки, без да бъде експерт е ясна логиката на твърдението, че  конкуренцията между повече здравни каси води до по-добро качество на здравеопазването. Вече две десетилетия сменяме здравни министри и явно никой не я открива.

Да има само една здравна каса е като да има само един ресторант. Собственикът на този ресторант по никакъв начин няма да бъде мотивиран, да предлага на клиентите си качествена храна, качествено обслужване или изгодни цени. Той ще знае, че е един единствен и клиентите му нямат друга алтернатива освен неговия ресторант – харесва им, не им харесва – няма друг. Същото е и при НЗОК, никой не е доволен, нито пациентите, нито лекарите, нито болниците, но няма друга алтернатива. След като сегашната ситуация не дава положителни резултати, защо никой не се осмелява да опита да демонополизира дейността на НЗОК? Холандците показаха, че наличието на алтернативи и възможността за свободен избор на здравен фонд доказано работят.

За да се симулира дейност обаче, на здравеопазването ще бъдат нанесени козметични промени.

Клиничните пътеки ще бъдат заменени от диагностично свързани групи, което може да има и положителен и отрицателен ефект. Клиничната пътека се заплаща от НЗОК и включва няколко диагнози (близки заболявания), които са в една група – съдови, неврологични, хирургични и т.н.

В алгоритъма на клиничните пътеки е включено извършване на лечението и на придружаващите заболявания, като ако лечението не е извършено и това се установи при проверка, пътеката не се заплаща. Съществува вариант пациент по една клинична пътека да има придружаващи заболявания, които трябва да се лекуват, но и такива пациенти, които нямат нужда от допълнително лечение. И в двата случая се заплаща една и съща цена за различна по обем услуга. Това е недостатък при финансирането на болниците по клиничните пътеки.

В диагностично свързаната група са включени близки по степен на тежест диагнози, към които са насложени близки по размер разходи. Комбинацията е на две нива – медицинско и финансово, докато при клиничната пътека медицинската страна е разнообразна по обем, а финансовата е постоянна. Оценяването на клиничната пътека, макар да се използва за финансиране, не включва лекарския труд, т.е. медицинският труд в университетските болници се заплаща по същия начин като при общинските болници. Принципът е една и съща пътека – една и съща цена, независимо от качеството и обема на извършената услуга.

Диагностично свързаните групи може да не могат да проработят тъй като заболяванията се класифицират по групи, в зависимост от тежестта на състоянието и по близост на разходите за лечението. Всички кодирани процедури и разходи по лечението на пациентите се подават от отделните болници и се изпращат в НЗОК. От различните болници се прави средна величина за съответната група. В НЗОК се определя цената на всяка диагностично свързана група в България. Възможно е да бъдат допускани грешки в обема на кодираните процедури, което ще се отрази на остойностяването на диагностично свързаните групи. Грешки могат да се допускат и при отчитането. Диагностично свързаните групи действително дават възможност за диференцирано оценяване на болниците, но и изискват огромни разходи за обслужването им.

Както става ясно НЗОК ще си остане единствената здравноосигурителна каса и потребяващите, и предоставящите здравни услуги няма да могат да се възползват от ползите на конкуренцията в здравеопазването.

 

*Стажант в ИПИ.

 


[1] http://ec.europa.eu/health/reports/docs/health_glance_en.pdf

[2] http://www.healthpowerhouse.com/files/Report%20EHCI%202009%20091005%20final%20with%20cover.pdf


Свързани публикации.