Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Защо не трябва да има приоритетни сектори

16.12.2006
Оцени тази статия:


Една от основните теми в предизборния дебат е дали да има приоритетни сектори, които да са обект на преференциално третиране от страна на държавата. През седмицата имаше редица изказвания, че животът на хората значително ще се подобри, ако държавата създаде специални условия примерно за млякото и хляба, под формата на диференциран ДДС. Какви са рисковете зад едно такова обещание:

1/ Как и кой избира приоритетните сектори? Върху политиците, които ще взимат подобни решения ще има постоянен натиск да обявят и други сектори за приоритетни. Този натиск ще се изразява в лично лобиране, но също протестни митинги, блокиране на пътища и други.

2/ Освен това когато един сектор е обявен за приоритетен, това ще създава искания за нови и нови привилегии.

3/ Защо производителите на мляко да са по-важни от производителите на месо или олио например. С посочването на приоритети държавата изкривява пазарната среда и стимулира определени сектори, за сметка на други. Това води до увеличаване на преразпределението и държавната намеса в икономиката.

4/ Също не трябва да забравяме, че всъщност този избор се прави от хора, които няма как да знаят предварително, какви ще бъдат тенденциите в бъдеще и дали най-важните сектори днес ще бъдат най-важни и след пет или десет години. Българската икономика е малка, така че трябва да бъде много гъвкава по отношение на промените в международната среда.

5/ Какво означава диференцирано ДДС за хляба например. Производството на хляб преминава през различни етапи. Необходимите фактори за производство са земя, машини, добавки (мая, вода), труд и други. В случая има две основни възможности:

  • Ако се приеме ставка от 10% за хляба и тя обхваща само последния етап от производството на този продукт (самото месене и печене), това означава че всички предишни етапи и фактори за производство ще бъдат обложени с 20% ДДС, а само на хляба ще отразява спестения последният етап със диференцирана ставка от 10%. При това положение намалението на цената данък от добавената стойност, която се създава в последния етап от производството (месене и печене), която по груби оценки е около 20% от цената за хляба без ДДС - 50 стотинки, което прави добавена стойност от 10 стотинки. Така че намаляването на ставката на ДДС от 20% на 10% ще означава поевтиняване на хляба с 1 стотинка . Би било доста лицемерно да се каже, че подобно намаление на цената на хляба ще направи хората по-богати.

  • Ако диференцираната ставка за ДДС обхваща всички етапи на производство на хляб се получава изключително усложнена система за контрол, която ще създаде условия производството на други стоки да се представя като производство на хляб, за да се спести ДДС. Например когато едни и същи машини се използват за производство на хляб и производство на друга стока, ще се използват различни ставки на облагане, което логично ще насърчи представянето на множество производства като производство на хляб. Подобно е и положението и с други фактори за производство, като работната ръка например. Това ще създаде условия за едновременното нарастване на сенчестата икономика (сделки нерегистрирани от държавата) и корупцията (използване на държавата в частен интерес).

Горната логика ми дава основание да заключа, че избирането на приоритетни сектори е по-скоро популистки ход, който ако се въведе в практиката, ще доведе до много повече разходи отколкото ползи. Също така ще се получат много изкривявания на пазара и нарастване разходите по администриране на ДДС (или на друг данък) от страна на правителството. Усложняването на процедурите ще увеличи срока за възстановяване на ДДС, защото ще има повече обстоятелства, които ще подлежат на проверка от страна на данъчните власти. Колкото по-сложно е данъчното законодателство, толкова по-трудно ще се въведат и приложат принципите на електронното правителство, като администрацията ще запази възможността за лично усмотрение в решенията си.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).