Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Законотворческият процес в област Правосъдие води до непредвидимост и висока цена за всички

Автор: ИПИ / 21.02.2020
Оцени тази статия:

Важен елемент от достъпа до правосъдие е качеството на законодателството. В България се приема, че изготвянето или промяната на законодателство е достатъчно, за да се разреши проблемите в областта на правосъдието. Това, очевидно, не помага. Постоянните промени в законодателството не водят до по-голяма ефективност на правораздаването, по-добре работеща съдебна система, нито пък по-висока отчетност и предвидимост.

ИПИ изследва как се прилага задължителното изискване за предварителна оценка на въздействието при подготовка на нормативни актове в областта на правосъдието за периода 2017-2019 г. Целта бе да проверим дали буксуващата съдебна реформа се дължи и на несъвършения начин, по който се изготвя съответното законодателство. Един от аргументите да насочим вниманието си към процеса на изготвяне на законодателството, като фактор за провал, е обстоятелството, че област „Правосъдие и вътрешни работи“ е на второ място по отмяна на нормативни актове и обявяването им за незаконосъобразни от съда за периода 2007-2019 г.

Прегледът обхваща периода 2017-2019 и оценява 44 законопроекта, разгледани от парламента, 50 проекта на подзаконови нормативни актове на Министерство на правосъдието и 20 проекта на ВСС. Общо прегледаните проекти в настоящото изследване са 114 на брой, т.е. обхванат е достатъчен обем законодателна активност и направените изводи са показателни за целия процес.

Основните констатации са:

1) Процесът на спазване на изискването за правене на политики чрез оценка на въздействие е формален – без данни, с половинчати и непълноценни консултации със заинтересованите страни, което на практика означава - без знание за очакваните ефекти. Вносителите на проекти не прилагат подхода за предварителна оценка на въздействието като начин за постигане на конкретни цели и решаване на конкретни проблеми, затова резултатите от законодателната дейност в тази област са противоречиви и често обречени на неуспех.

2) Администрацията на Министерския съвет, в лицето на дирекция „Модернизация на държавната администрация“, която има ролята на координиращо, санкциониращо и гарантиращо спазване на изискванията на Закона за нормативните актове (за проектите, изготвяни от изпълнителната власт) звено, не се справя достатъчно ефективно. Дирекцията обаче няма санкционираща роля относно некачествените оценки на въздействието, което създава лоша практика на несъобразяване с изискванията на закона и оттук – до неработещи, а понякога и вредни, политики.

3) Няма данни за реализирани незаконодателни решения на конкретен проблем –администрацията и народните представители виждат решенията най-вече чрез нормативни промени, което увеличава намесата на държавата в икономиката, а това води до по-малко свобода за гражданите и бизнеса.

4) Наблюдава се ниско качество на законодателните промени – грешните политики водят до чести корекции в същите нормативни актове, т.е. проблемите не се решават в цялост, а се действа „на парче“. Законодателната инфлация означава по-високи разходи за запознаване и спазване на законодателството за всички, което пък води до по-ниска конкурентоспособност и възможност за растеж.

5) Създава се разнопосочна съдебна практика и натовареност на съдилищата, включително и на тълкувателна дейност на ВКС, като резултат от лошо законодателство.

6) Противоречивата правна уредба, резултат от липсата на предварителен анализ и консултации, създава риск от непредвидимост и висока цена за спазване на правилата.

 

Конкретни данни можете да намерите в анализа на ИПИ - Кратък преглед на качеството на оценките на въздействието на проекти в областта правосъдие и съдебна реформа