Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За негативните ефекти от минималната работна заплата?

15.12.2006
Оцени тази статия:


След края на преговорите с МВФ в София стана ясно, че е останала още еднатема, по която страните не са постигнали съгласие – увеличаването на минималнатаработна заплата от 120 лв. до 150 лв.

Според представителите на МВФ “в България все още има ниска производителноств промишлеността и тя не може да си позволи по-високи заплати. Това ще предизвикапокачване на цените, ще се отрази на текущата сметка и ще намали заетостта.”

В свое изявление по този повод министър Христина Христова каза следното:“Смятам, че цената на труда в България е все още много ниска и не би билоразумно водещо начало при определяне на минималната заплата да бъде единственоконкурентноспособността на промишлеността, както и единствено пряко обвързванена минималната работна заплата с производителността на труда”.

Както сме казвали и преди (връзка)в наши коментари наличието на минимална работна заплата изкривява пазарана труда и колкото по-висока става тази заплата, толкова по-голямо е въпроснотоизкривяване. Именно по тази причина, по много поводи сме предлагали премахванетона минималната работна заплата и въвеждането на свободно договаряне междуработници и работодатели. В момента около 500 хиляди души в България получаватминималната работна заплата.

Минималната работна заплата има отрицателно влияние върху работниците сниска производителност (служители без квалификация или без опит, или с увреждания).Това е така, защото тези групи не могат да създават достатъчно добавенастойност, за да получават дори минимална работна заплата. При това положениете са поставени пред два избора: или да започнат да работят в сенчестатаикономика или въобще да спрат да работят.

За работодателите се създават стимули да наемат работници с относителнопо-висока квалификация за сметка на работници с по-ниска квалификация. Именно,минималната работна заплата принуждава част от хората с ниска квалификацияда спрат да се трудят и да бъдат зависими от социалната политика на държавата.Тоест, държавата с административни мерки отнема възможността на тези хорада създават стойност, а след това създава социални програми, за да ги подпомага.Така че, минималната работна заплата не създава, а отнема възможности отпо-ниско производителните хора. Минималната работна заплата представлявапринудително увеличаване на разходите за труд на работодателите с административнимерки.

Какво би се случило, ако държавата повиши минимална работна заплата дохиляда или до две хиляди лева? Ако този механизъм работеше, това би решилопроблемите с доходите на всички хора, работещи на територията на България.В действителност, резултатът от това ще бъде, че някои фирми ще фалират,защото няма да могат да покрият разходите за труд, други ще пренасочат бизнесаси към друга страна, а трети ще преминат към сивата икономика. Когато минималнатаработна заплата е по-ниска се наблюдават същите ефекти, но в по-омекотенвид. Следователно колкото по-ниска е тази заплата, толкова по-малки ще бъдатизкривяванията на трудовия пазар.

В твърденията на МВФ има сериозна логика. Както правилно се отбелязва,увеличаването на работната заплата ще намали официалната заетост за сметкана неформалната и ще доведе до увеличаване на безработицата. Цената на трудаще нарасне, защото в определени случаи работодателите ще са принудени даплащат по-висока цена от пазарната за даден вид труд, а за да покрият разходите,те ще бъдат принудени да увеличат цените на предлаганите стоки и услуги,което ще намали и тяхната конкурентоспособност. В средносрочен и дългосроченплан това ще доведе до влошаване на конкурентните позиции на износителитеи съответно намаляване на потенциала за износ.

Пазарният механизъм за повишаване на доходите в България е чрез подобряванена средата за бизнес. Става въпрос за намаляване на разходите за работас правителството – данъците, квази-данъците и бюрокрацията, приключванена реформите по дерегулиране и приватизация. Това ще създаде условия повечеинвеститори (вътрешни и външни) да започнат бизнес на територията на България,което ще увеличи търсенето на работна сила, което от своя страна ще доведедо повишаване на заплатите. Така че, когато става въпрос за повишаване надоходите в България, основният въпрос би следвало да бъде - как да се подобрятусловията за бизнес, а не как административно да се наложи допълнителенданък (било то скрит или явен) на работодателите.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).