Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За копърките и шараните

Автор: Димитър Крумов* / 02.07.2010
Оцени тази статия:

На въпроса „Какво е копърка?”, повечето хора отговарят – вид риба. Но ако запитате някой таксиметров шофьор, той най-вероятно ще даде и второ определение, а именно, че по-рано това е бил таксиметров шофьор, който открито мами клиентите си, а сега е просто шофьор, който работи за себе си, а не за някоя таксиметрова компания (доста често между двете няма особена разлика). Всеки знае, дали от личен опит или от разкази на потърпевши, за фрапиращи крайни сметки. По тази причина тази седмица бяха одобрени промени в Закона за автомобилните превози, които позволяват определянето на ценови таван на таксиметровите услуги за всяка отделна община от самата нея. Не е учудващо, че над 90% от обществото е „ЗА”. Така хората биха били по-спокойни да използват такси. Ето защо и повечето от таксиметровите фирми, които се оплакват от свиване на оборотите в последно време, се обявиха в подкрепа на промените, тъй като смятат, че така ще привлекат повече клиенти. Разбираемо е желанието на всички да бъде прекъсната порочната практика хората да плащат цени от 7-8 лв. на километър, но нека разгледаме нещата от малко по-различен ъгъл:

  • Теорията на свободния пазар, към която така отчаяно се стремим вече 20 години, категорично отхвърля всякакви ценови регулации;
  • Въвеждането на таван ще обезсърчи шофьорите да се стремят към подобряване и разнообразяване на предлаганите услуги;
  • Теоретично, възможността за луксозна/елитарна таксиметрова услуга няма да съществува. Въпреки че до момента в България не е предлагана такава услуга от нито една фирма, не би следвало тази възможност да се отнема за в бъдеще.
  • Таванът на цената няма да реши проблема с масовите измами на пътници. Много по-разпространен е случаят с неизправен брояч, който увеличва автоматично сметката над заявените цени.
  • Все пак всеки таксиметров шофьор е обявил цените, на които вози, предварително. Те са обозначени, както отвън, така и в самото такси. Всеки трябва да следи за себе си дали цената го устройва. Когато отидем на ресторант, поглеждаме в менюто ястията и цените им и след това поръчваме. Потребителят е свободен да приеме или отхвърли услугата.

Ако иска да намали случаите с измами, държавата трябва да се концентрира повече върху проверки на самите таксита – дали наистина имат лиценз, дали колите отговарят на техническите изисквания, дали апаратурата има работи правилно. Още повече, че на някои места вече съществува практиката някои гари или летища да сключват договори с определена компания (след провеждането на съответния търг), която да обслужва пристигащите гости на града. Колите на тази компания само имат право да спират точно пред съответния обект, а всички останали са на втора линия. Така на такситата с по-високи цени има се налага да са доста изобретателни, за да привличат клиенти ( т.нар. „шарани”). Контролните органи трябва да се потрудят още и по въпроса за компаниите, които имитират по-големите фирми и заблуждават пътниците – нужна е по-ясна диференциация между отделните компании, за да знаеш коя точно използваш.

Намесата на държавата на свободния пазар трябва да се избягва. Каква е гаранцията, че утре тя няма да реши да налага ограничения и на други сфери от свободния бизнес? Конкуренцията на пазара трябва да се поощрява и за това не е случаен факта, че Комисията за защита на конкуренцията твърдо застана срещу промените в закона. Потребителите също не бива да забравят, че и те носят съответната отговорност за това какво потребяват.

 

* Стажант в ИПИ.