За какво първо трябва да говорим, когато говорим за реформа на съдебната карта

Необходимостта от оптимизация на съдебната карта е безспорна. Динамичните обществени, икономически и демографски процеси, съчетани с факта, че България е една от държавите в ЕС с най-голям брой съдилища и съдии (на 100, 000 души население)[1], обуславят по-малка ригидност на съдебната карта. Засега обаче Висшият съдебен съвет (ВСС) изглежда се проваля в това начинание след като предложеният от органа модел за реформа срещна сериозен и обоснован отпор сред магистратите, а и адвокатите.

Както неколкократно сме отбелязвали, елементите, които следва да се разглеждат при пристъпване към преструктуриране на съдебната карта са разнообразни и многопластови. Все пак обаче има водещи, чието пренебрегване може да постави под съмнение достоверността на целия процес по прекрояване – натовареността, нейното измерване и факторите, които ѝ влияят пряко и косвено. Предишният състав на ВСС положи внушителни усилия да разработи и въведе централизираната Система за изчисляване натовареността на съдиите (СИНС) и актуализирани статистически форми за отчет, така че измерването работата на съдиите да не се базира само на броя на делата, а да отчита тяхната сложност и различното време, необходимо за разглеждането им. Това би гарантирало, че измерването взима предвид в дълбочина сложността на съдийската работа и нейната многоизмерност.

Въпреки положителните оценки на ЕК за СИНС и твърденията ѝ, че е събрана „достатъчна информация“, че трябва да се стъпи на „новите стандарти за натовареност“, както и че работата на следващия състав на ВСС е „не толкова извършването на по-нататъшен анализ, колкото съставянето на заключения и постигането на консенсус“[2], настоящият състав на ВСС пренебрегна СИНС. Това е обезпокоително не само заради непонятните причини Съветът да откаже приемственост в това отношение. Както се видя, мотивите за избор на Модел 4 за реформа също страдат от липса на прозрачност и публичност. Притеснително е и защото:

• Връщането или по-скоро придържането към старата система за събиране на статистически данни разчита само на броя на делата, т.е. почива на презумпцията, че те са еднородни. Това не може да даде достоверна оценка за реалното време, отделяно за сходни, но с различна правна и фактическа сложност дела, т.е. за действителната индивидуална съдийска натовареност и тази на отделните съдилища. А говорим за придържане, тъй като наличните на страницата на ВСС анализи за натовареността на съдилищата и статистическите таблици за дейността на съдилищата от последните три години не се отличават от тези от предходни години;
• Това означава, че статистическите данни за броя на делата все така се събират механично и няма гаранции, че изпращаните данни не страдат от пороци, свързани с обективността, т.е.:
• Не се използва система за централизирано събиране на унифицирани статистически данни.

За това говори и изследване на CEPEJ[3], според което България и Словакия са последни в ЕС по инструменти за изготвяне на статистически данни за дейността на съдилищата:

Източник: Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г., Графика 40: Наличие на ИКТ за деловодство и статистически данни за дейността на съдилищата; проучване на CEPEJ

Дори ВСС да използва паралелно СИНС, очевидно това не е по предназначение – системата не произвежда официални данни, които да са налични на сайта на ВСС. Липсва обобщена информация за тях и анализи, базирани на тях (вкл. анализите за натовареността), не служи при решаване на въпроси относно щатове, атестации, конкурси и т.н. Недостатъците ѝ не се отстраняват, не се усъвършенства и така остарява, губейки полезността си. Наистина в работата на СИНС се установиха дефицити, но те можеха да бъдат отстранени и то без особени допълнителни ресурси, включително финансови. Дори и да се е налагало увеличаване на финансирането, не бихме могли да се оплачем от размера на държавните разходи за съдилищата – страната ни е на първо място в ЕС по размер на общите държавни разходи за съдилищата като процент от БВП.

Източник: Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г., Графика 33. Общ размер на общите държавни разходи за съдилищата (като процент от БВП); Евростат

Разбира се, въпросът не е просто в размера на разходите, а в това как се разпределят. Очевидно модернизацията и качеството на правосъдието ни не е приоритет, тъй като близо 90 % от тези разходи са за възнаграждения за съдии и служители и нищожно малък процент са за дълготрайни активи (като софтуер)[4]. А без такива правосъдието няма как да използва инструменти, чрез които да върви към осъвременяване и дигитализация, а оттам и към по-голяма ефективност и качество за гражданите, ползватели на съда.

Истината е, че дори и да няма предвидени подобни разходи в националния бюджет, те се компенсират от щедростта на европроектите. Това се отнася и до съдебната карта, и по-конкретно – проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“, за който е предвидена безвъзмездна финансова помощ от малко над 5 млн. лв.

При преглед на документацията по проекта е видно, че почти 3 млн. лв. с ДДС са предвидени за „Доставка, инсталиране, конфигуриране и поддръжка на ИТ инфраструктура, в която ще работи ЕИСС и Специализираната информационна система за мониторинг и анализ (СИСМА) “, възложено на „А1“. Това обаче е хардуерът, който трябва да обслужва прословутата ЕИСС и СИСМА. За първата система знаем, че към момента се преработва, тъй като първоначално се оказа провал, а за СИСМА липсва информация. Изглежда, че тя все още не съществува – фирмата изпълнител („АСАП“ ЕООД) не е получила плащане според отчетените по проекта разходи. А тя би била от ключово значение, защото именно това е системата, предвиждаща инструменти за анализ и мониторинг на факторите, свързани със социално-икономическото развитие на съдебните райони и натовареността на съдилищата. Освен това е предвидено тя „автоматизирано да събира и обработва информация по начин, позволяващ взимането на информирано решение“ и на практика да осигури наблюдение на развитието на съдебната карта в реално време. Възниква и въпросът за необходимостта от въпросния хардуер – СИСМА изглежда не съществува, а очевидно от първоначалните напъни за пилотно ползване на ЕИСС, този софтуер така или иначе е инсталиран и може да не работи за съдиите, но явно „върви“.

За да говорим за ефективно оптимизиране на съдебната карта, което подобрява качеството правосъдието без да възпрепятства достъпа до него, то ВСС следва да гарантира, че:

• ЕИСС няма да представлява само електронна деловодна система на съдилищата, а заедно с Единния портал на е-правосъдие ще са основа за реално е-правосъдие, т.е. функционалностите ще позволяват на гражданите да упражняват процесуалните си права чрез е-достъп до дигитализирани дела. В противен случай промяна на картата в посока окрупняване на съдилища ще е обречено на провал, доколкото то е свързано с необходимост от отдалечен достъп до делата, а ако те останат на хартия, може да се стигне до забавяне, ограничаване на достъпа и т.н.;
• Събирането на статистически данни относно работата и натовареността на съдилищата официално да се извършва централизирано по възможно най-подробен каталог от индикатори, за да се осигури тяхната обективност и унифицираност;
• СИСМА е разработена и реално изпълнява функциите, за които е създадена – централизирано наблюдение в динамична среда на факторите, които определят тенденциите за натовареност в бъдеще;
• Функционалността на централизираното отчитане на натовареността следва да се използва и за случайното разпределение на делата, основано не само на броя, но и на сложността на делата – чрез свързване на системата за натовареност и за случайно разпределение на делата.

Другият съществен въпрос, който трябва да бъде решен предварително, за да не бъде процесът по реформиране произволен, а оттам и вреден, е да се реши каква е концепцията за ролята на първоинстанционния съд в общността – този, който е най-близо до хората. Оттам да се определи и специфичното териториално представителство и виждането за специализацията на съдиите в общите съдилища (районните и окръжните). Това ще помогне за определяне на броя съдии в малките съдилища.

Това съвсем накратко са инструментите, чрез които могат да се вземат обосновани решения за преформатиране на съдебната карта. Тези инструменти и резултатите от тях обаче липсват или в най-добрия случай са половинчати. А без резултатите от тяхното прилагане, реформата ѝ прилича на слагане на каруцата пред коня. Процесът, който ВСС започна в това отношение е изначално сбъркан, логически непоследователен и затова предложението за промени на съдебната карта изглежда е мъртво родено. Демонстрираната неспособност на изпълнителите по проекта да развият заложените функционалности предвещава, че по-скоро отново ще сме свидетели на похарчване на значителна по размер „безвъзмездна финансова помощ“, която, тъй като не ражда нищо, има по-скоро развращаващ ефект. ВСС обаче имат още време до края на мандата си – достатъчно, за да ни опровергаят.

[1] CEPEJ, 2020 (данни, актуални за 2018 г.)

[2] Технически доклад, придружаващ Доклада на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 15.11.2017 г., стр. 10 – 11

[3] Комисията за ефикасност на правосъдието към Съвета на Европа.

[4] Източник: Евростат. Графика 34 от https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0306&from=EN