Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

За добрите ревизии

Автор: ИПИ / 05.02.2010
Оцени тази статия:

В очакване на експресната оценка на статистическия институт за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2009 г., все повече организации и отделни анализатори актуализират своите прогнози за икономическия растеж на България през 2009 г. и 2010 г. Докато до есента на миналата година прогнозите вещаеха спад на БВП от около 6-7% през 2009 г. и 1,5-2,5% през 2010 г., очакванията се подобриха рязко през последните месеци.

Като цяло процесът на актуализиране на прогнозите беше повсеместен за региона на Централна и Източна Европа и се дължеше на по-слаб от очаквания ефект от кризата върху тях. В България, последните статистически данни също създават положителни очаквания - износът на стоки бележи първият си ръст на годишна база (макар и слаб) през ноември 2009г., спадът в промишленото производство се забавя значително през ноември 2009 г., а очакванията в промишлеността се подобряват през януари тази година.

Според последните експертни - виж таблицата по-долу - оценки, спадът на БВП през 2009г. е бил около 5%, като калкулациите се движат в сравнително тесен интервал от -4,7% до -5,2%. В същото време все повече анализатори се осмеляват да прогнозират макар и слаб, но положителен ръст на икономиката през настоящата година (виж таблицата по-долу).

Прогнози за икономическия растеж на България за 2009-2010 г. (%)

 
 

Стара прогноза

Нова прогноза

 

2009

2010

2009

2010

МВФ*

-7,0

-2,5

-6,5

-2,5

ЕБВР

-6,0

-1,5

-4,8

0,0

Министерство на финансите

-6,3

-2,0

-4,9

0,3

Райфайзенбанк

н.д.

н.д.

-5,0

-0,0

Уникредит Банк

-6,3

-2,5

-5,2

-1,5

Институт за пазарна икономика

-6,5

-1,8

-5,1

0,5

Източник: ИПИ

*Понастоящем МВФ отново ревизира своите прогнози за региона, вкл. България, като се очаква по-нататъшно подобрение на числата за страната

Тези ревизии, когато са направени от сериозни и реномирани международни организации и наблюдатели като МВФ, ЕБВР и др., създават положителни очаквания сред бизнеса и потребителите. Това, от своя страна, влияе положително върху действията на икономическите агенти  що се отнася до техните бизнес планове, инвестиции и потребление, и ускорява процеса на възстановяване на икономиката. С други думи, бихме могли да наблюдаваме един своеобразен процес на ‘самосбъдващи се очаквания" (т.нар. ‘self-fulfilling expectations', при който натрупването на все по-добри очаквания за икономиката би могло единствено да подпомогне нейното по-скорошно излизане от кризата.

От друга страна, подобрените очакванията биха имали и своя пряк ефект върху изпълнението на бюджета тази година. Докато изходните допускания в проектобюджета за 2010 г. залагат отрицателен ръст на БВП от 6,3% и 2% съответно през 2009 г. и 2010 г., едно по-добро представяне на икономиката през двете години автоматично би генерирало повече приходи в бюджета. Тези увеличени приходи могат да се използват по няколко начина:

1/ да се свие планирания дефицит от 0.7% в консолидирания бюджет;

2/ ако допълнителните приходи позволят, да се помисли и за по-нататъшно намаление на данъчно-осигурителната тежест;

3/ да се увеличат бюджетните разходите в последните месеци на годината.

Последният вариант обикновено е най-изкусителен, но и най-непродуктивен. Това е така, особено когато тези допълнителни разходи се насочват по един традиционно непрозрачен начин към нереформирани сектори или проекти със спорен ефект. От друга страна, по-нататъшното свиване на заложения бюджетен дефицит би могло да послужи като силен аргумент за приемането ни в чакалнята за еврозоната, Валутнокурсовия механизъм 2. Що се отнася до данъчно-осигурителната тежест, нейното намаление в период на криза или възстановяване от криза (ако приходите позволят) би оставило повече свободен ресурс в компаниите и гражданите, който ще генерира потребление и инвестиции и ще даде допълнителен стимул за излизане от кризата.