Възможното в невъзможното

Не са малко случаите в историческата трансформация на българската държава от тоталитарно към демократично управление, когато сме имали шанса да подобрим средата си за живот. Такива бяха периодите в годините на подготовка за присъединяване към ЕС, безоблачните години на икономически растеж и мирно време след икономическата криза от 2008-2010 г. до ковид кризата през 2020 г. Но някак ги пропиляхме – поне в областта на правосъдието, а и не само.

През 2022 година се срещат две събития, които имат потенциала къде по принуда, къде по политическата воля на част от управляващите да разрешат два фундаментални въпроса:

• Как да бъде въведен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство от страна на прокуратурата? Казано разбираемо – как обществото да установи контрол над това дали прокуратурата изпълнява задачите си законосъобразно или не;
•  Как да повишим отчетността на главния прокурор? Отново ясно казано – как да знаем законосъобразно ли упражнява огромната си власт в поверената му институция и съществува ли механизъм в случай на нарушение/престъпление да бъде временно отстранен или предсрочно освободен от длъжност.

Събитията са отново поради натиск отвън:

• Изпълнението на мерките в областта правосъдие по Националния план за възстановяване и устойчивост – тоест без изпълнение няма пари от Европейския съюз;
• Очаквани действия по изпълнението на задълженията на България и отчитането им пред органите на Съвета на Европа – заложена е репутацията на държавата след 13 години увъртане по известното дело „Колеви срещу България“, в което се констатираха неуредиците със статута на главния прокурор.

Дотук е ясното. Предстои трудното. Къде се коренят препятствията по изпълнението ли – на всяка крачка. За целта ще се опитаме в няколко последователни статии да ги изясним.

1. Как да реформираш прокуратурата, когато нямаш мнозинство за конституционни изменения

Както многократно сме отбелязвали, за да бъде подобрена работата на българската прокуратура трябва да вложим усилия на най-високо организационно ниво – Конституцията. След като разрешим дефицитите там или паралелно с това – да бъдат облекчени процедурно правилата в наказателния процес. Досега исторически икономическите и политическите интереси, бранещи статуквото, винаги са противопоставяли тези две усилия. Паралелно с това, никога не са предлагали реално предложение какво точно да се подобри в наказателния процес. Позицията е била винаги – не пипайте съвършените текстове в главата Съдебна власт на основния закон, променете наказателния процеси, но няма да ви кажем как. Зад тази теза са строявани преподаватели по конституционно право, съсловни организации, бивши правосъдни министри, говорители по сутрешни блокове и др. герои на нашето време.

В досъдебната фаза прокуратурата, да ползваме клишето, е „абсолютен господар“. В съдебната фаза прокуратурата е заинтересованата от изхода на делото страна, която чрез функцията по поддържане на обвинението се явява защитник на обществения интерес. На база на резултатността и успеваемостта на уважаване на обвинителния акт, изготвен от прокурора, се прави неговата професионална атестация и се поставят условия за неговото кариерно развитие. Никой обаче не знае какво се случва в досъдебната фаза. Успехите и неуспехите на редовия прокурор там остават институционална тайна в самата прокуратура. Замисълът на едни конституционни промени относно устройството и правомощията на българската прокуратура би бил да се засили общественият надзор върху нейната дейност, да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез редуциране влиянието на главния прокурор в прокурорската колегия на ВСС и да се гарантира обективността на прокуратурата по обвинителната ѝ функция, в това число и в успеваемостта на произведените обвинения. Това може да стане само чрез преформатиране на прокурорската колегия на ВСС. И към този етап е немислимо, България няма политически мнозинство, което да събере 180 депутати зад тази кауза. Очевидно сами сме си виновни за това.

2.  Утешителната награда – промяна на законодателството

По тази линия се върви и в самия НПВУ, в който са предложени няколко стъпки от възможната промяна в тази посока.

Първата стъпка е въвеждане на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство. Осъзнати са рисковете за претоварване на съдилищата и поради това ще се премине към съдебен контрол не на всяка цена и за всичко, а вероятно само върху отказите по определена категория престъпления. Практически до съд може да се стига, когато са изчерпани възможностите за обжалване пред горестоящия прокурор, а производството да бъде едноинстанционно с оглед ограничения кадрови и времеви ресурс.

Втората стъпка е свързана със статута на главния прокурор – как той да се отчита и кой и как да разследва действията му. Дотук са налични два инструмента, но и двата биват обезвреждани от настоящия главен прокурор, а вероятно и от следващите – годишното и периодичното изслушване от Народното събрание.

Интересно остава обаче кой да бъде разследващият главния. Исторически дотук бе познат подходът това да бъде прокурор. Този иронично наричан „надглавник“ бе роден от мъките на министъра Данаил Кирилов. А решението на Конституционния съд просто констатира мъртвородената приумица.

Различно решение е заявено в НПВУ и над това решение ще работи настоящият екип на Министерството на правосъдието. Замисълът е на случаен принцип да бъде избиран наказателен съдия с необходимата минимална професионална квалификация на съдия от Върховния касационен съд. Избраният съдия ще бъде назначен на длъжността прокурор докато се провежда наказателното производство срещу главния прокурор и/или неговите заместници. Така няма риск преди, по време или след приключване на разследването това лице да бъде в професионална зависимост от главния прокурор и прокурорската колегия на съдебния съвет. Докато трае процедурата ВСС ще има възможност с 13 гласа да отстранява временно главния прокурор.

В заключение можем да кажем, че съдебният контрол над актовете на прокуратурата няма да бъде абсолютното решение на всички проблеми, но може да бъде един от успешните елементи докато и ако изобщо обществото ни стигне до промени в основния закон и ревизиране на подхода в наказателния процес. Временно решение ще бъде и новата фигура по разследване на главния прокурор. А и двете стъпки ще срещнат съпротива в самата управленска коалиция, където единият от партньорите все повече показва произхода и подхода си. А при потенциалното им приемане на законово ниво следва да преминат и конституционния контрол.

* Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).