Възможни действия на ВСС след отмяна на извънредното положение

От началото на извънредното положение и след решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) от 15.03.2020 г. се преустановиха съдебните заседания по наказателни, граждански, търговски и административни дела с изключение на изрично посочените в решението като: мерки за неотклонение, принудително лечение по Закона за здравето, привременни мерки по родителски права, обезпечение на бъдещ иск и др. С последващо решение на СК на ВСС от 31.03.2020 към изключенията бяха добавени и административните дела срещу незаконосъобразни действия на администрацията. Насрочването на всички дела следва да бъде в периода след отмяна на извънредното положение и преди съдебната ваканция. Изготвените съдебни актове се предават и резултатите по тях се вписват в срочните книги след отпадане на извънредното положение, тоест решения не се обявяват.

С последваща заповед председателите на ВКС и ВАС постановиха да започне образуване на дела по постъпили книжа в съдилищата, като идеята е плавно да бъде разширяван кръгът на разглежданите дела. За целта СК на ВСС, в т. 19 от решението си от 31.03.2020, дава възможност председателите на съдилищата да преценяват администрирането и разглеждането на дела в случай на спешност.  Но на практика съдебната власт престана да функционира, като това ще доведе до множество дела, които следва да се решат в приличен срок след отмяната на извънредното положение, за да не бъдат засегнати основни права на гражданите, а и за да не бъде правосъдието допълнителна пречка пред възстановяването на икономиката. 

Междувременно бе внесен проект за изменение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, който предвижда да бъде отменена съдебната ваканция през 2020 г., а на предстоящо заседание идния вторник СК на ВСС следва да реши как ще се провеждат заседанията и как ще се ползва отпуск от съдиите, така че да бъде обезпечена работата на съдилищата.

На този етап ВСС разполага с достатъчно време, за да: 

1. предвиди негативните последици, които предстои да настъпят в резултат от наложените върху съда мерки във връзка с намаляване разпространението на COVID-19 в страната;

2. планира действията си, така че дори да не успее да неутрализира напълно, то поне да намали негативните ефекти от сериозните рестрикции, наложени върху работа на съда и достъпа на гражданите и бизнеса до него.

Възможните решения

Като първа стъпка за преодоляване на създалата се ситуация ИПИ предлага веднага след отмяна на извънредното положение да бъдат назначени преимуществено съдебни помощници и съдебна администрация в съдилищата. Подобно действие считаме за оправдано поради това че съдебните помощници се назначават от председателите на съдилищата, а това значи бърза възможност за възлагане на работа по делата. За разлика от това, назначаването на съдии би забавило процесите поради провеждане на централизиран конкурс от съдебния съвет и обжалване на резултатите. Веднъж назначени, магистратите могат да бъдат освободени само на основанията, предвидени в Конституцията, докато съдебните помощници се назначават по трудово правоотношение и могат да бъдат освободени с отпадане на необходимостта. Възнаграждението им е в размер на 90 процента от заплатата на районен съдия в страната, тоест биха стрували и по-евтино за системата. При добро взаимодействие между ВСС и изпълнителната власт, заплащането им може да бъде финансирано по редица социални програми за заетост/поне за съдебната администрация/ или при усвояване бюджета за незаети щатни бройки за съдии и прокурори.

Съвсем скоро ВСС е работил по подобна мярка за съдебните помощници, т.е. презумпцията е, че необходимите данни и анализи вече са направени, допълнителното усилие ще е  и няма да изисква много време.

От Протокол № 3 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 4.02.2020 г., става ясно, че комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ (КСКНСС) и комисия „Съдебна администрация“ (КСА) са дискутирали детайлно въпроса за съдебните помощници. Налице е решение на КСА от 16.07.2018 г., в което „комисията много подробно е очертала какви са нуждите в съдилищата от съдебни помощници“, вкл. за най-натоварения съд в страната Софийския районен съд (СРС).  В хода на дискусията става ясно, че е имало и проучване в съдилищата, а Боряна Димитрова от СК на ВСС споделя как „стратегията за съдебните помощници или моделът, който ние предлагаме“ е гласуван в КСА и би трябвало да се представи до месец. Макар решението по конкретния въпрос за разкриване на 25 щатни длъжности „съдебен помощник“ в СРС да е отложено след решение на КС на ВСС „за след 30 юни“, представянето на стратегията за след месец (т.е. началото на март) не е отложено. За съжаление, обаче, повече информация в тази връзка не се открива нито в следващите протоколи на СК на ВСС, нито в тези на СКА или КСКНСС. Ако съдим по дискусията, провела се в началото на месец февруари, подобна информация би трябвало да е вече налична. Ако това е така, тя може да бъде използвана за „бедещите творчески планове“ след като съдът отнова заработи на пълни обороти.

Макар подобно начинание да е свързано с бюджетни ограничения, в извънредното положение може да се предложи например преразпределение на средствата за капиталови разходи от бюджета на съдебната власт към перото за разходи за заплати за съдебни помощници и съдебна администрация. През годините стана практика капиталовите разходи да не бъдат усвоявани, а при приключване на бюджетната година ВСС да ги разпределя по свое усмотрение в други пера.  

При изработването на възможните критерии за избора и разпределението на съдебни помощници следва да бъдат отчетени броят съдии,натовареността им и др. показатели, т.е. да се изготви методология, която е общо приложима, но отчита специфики като тези в СРС, СГС и т.н. Необходимо е да е ясно защо и как се назначават и разпределят без възможност на харесваните административни ръководители да бъдат отпуснат повече бюджет и щатни бройки. Лансирането на идеи като командироване на съдии рискува да остави малките съдилища без съдии или без възможност да формират състави и така проблемите просто да се прехвърлят без да се намери работещо решение.

Как на практика да бъде изпълнена мярката

Съдебни помощници

Осигуряване на бюджет на конкретни съдилища за назначаване на нови съдебни помощници с конкретни параметри:

1. Наемане на срочен трудов договор за период от 6 месеца или до завършване на определената работа по реда на чл. 68 от Кодекса на труда;
2. Заплата – 2200 лв. на месец бруто и 719 лв. разходи за осигуровки, тоест 2919 лв.;
3. Поставяне на конкретни задачи на всеки нает по тази програма – примерно изготвяне на проект на актове, проучване на съдебна практика, писане на становища, подпомагане при образуването на делата – съобразно чл. 246а от ЗСВ;
4. Важи за всички нива съдилища в системата – с промяна на ЗСВ от 2011 г. това е вече възможно;
5. Очаквани разходи за мярката – подлежи на изчисление, но при заложени 24 млн. лева капиталови разходи на ВСС за 2020 г. е повече от реалистична тази мярка 100 съдебни помощници биха стрували 291 900 лв. на месец, тоест за година това са разходи в размер на 3 502 800 лв., около 14,6 % от перото за капиталови разходи;
6. Начин на финансиране – от перото за капиталови разходи и незаетите щатни бройки;
7. Очакван ефект:

• Наваксване на забавени дела поради извънредното положение; 
• Създаване на възможност за бърза работа на съда поради очаквано увеличение на броя дела заради кризата;
•  Заетост за юристи, останали без работа по време на кризата, вкл. наемане на по-опитни такива.

Съдебни деловодители и съдебни секретари

Връчването на призовки по дела, освен по приетите изключения, също е преустановено към момента. Администрирането както на новопостъпилите преписки, така и движението на съдебни книжа по вече образуваните и разглеждани дела също ще изисква допълнителен ресурс. От тази мярка биха могли да се възползват също безработни лица с административен опит като мярка за заетост.

Настоящата ситуация дава шанс на ВСС да покаже, че има капацитета да изпълни в пълен обем конституционните и законовите си правомощия и ефективно да администрира съдебната власт, включително в условия на криза. Подходът към преодоляването на дефицитите трябва да е комплексен. В този смисъл, предложеното от ИПИ в никакъв случай не е изчерпателно (тук например не дискутираме други важни въпроси като дълговечното въвеждане на електронното правосъдие). То обаче би могло да има палиативен ефект и има основание да се смята, че може да бъде извършено в сравнително кратък срок при подкрепа от правителството.

Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Върховенство на закона и икономически растеж“ (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”