Втори месечен бюджетен дефицит
За разлика от предходни две години, данните за изпълнението на бюджета през 2015 г. не събуждат други емоции освен еуфория заради бюджетните излишъци. Няколко пъти ИПИ писа (тук, тук и тук), че бюджетните излишъци са добра новина и могат да се използват за свиване на заложения дефицит в бюджета за 2015 година. В същото време по-задълбоченият прочит на данните показва, че зад излишъците стоят два големи риска: 1) в голяма степен те се дължат на по-високите приходи от европейски средства, особено в периода март-май и 2) свързани са с натиск върху разходите. През юни се наблюдава промяна в тези рискове.
Първо добрите новини – по-високите приходи през юни 2015 г. в сравнение с юни 2014 г. се дължат почти изцяло на по-високите приходи от данъци, които формират 97% от увеличението. Водещата роля на данъчните постъпления беше изместена от приходите по европейски средства в периода март-май. Около половината от по-високите приходи се дължат на постъпленията от ДДС и това е резултат изцяло от сделки в страната, тъй като постъпленията от ДДС от внос са по-ниски в сравнение с юни 2014 година. Това е изключително добра новина, защото означава засилване на потреблението и инвестициите, а може би, и подобряване на работата на приходните администрации.
Следват лошите новини – въпреки че натрупаните приходи за полугодието все още надхвърлят натрупаните разходи, през юни е налице вторият за годината месечен бюджетен дефицит. На първо място това е резултат от по-ниския ръст на общите приходи в бюджета. Докато през февруари и май месечните приходи са с над 150 млн. лв. по-високи в сравнение със същия период на предходната година, а превишението в останалите месеци е над 400 млн. лв., то през юни приходите са с едва 90 млн. лв. по-високи. Това се дължи изцяло на приходите по европейски средства, които са със 177 млн. лв. по-ниски в сравнение с юни м.г.
Другият фактор са разходите, които през юни са със 196 млн. лв. по-високи в сравнение с юни 2014 година. Увеличението се разпределя почти поравно на по-високите разходи по националния бюджет и по линия на европейските средства. С други думи, при първото по-сериозно разплащане по европейските програми бюджетът регистрира дефицит, въпреки по-високите данъчни приходи.
И ако администрацията има сравнително по-малък контрол върху разплащанията по европейските средства във времето, то със сигурност може да контролира други разходи, като заплати и текуща издръжка. Хубаво е тези разходни групи да се разглеждат заедно заради методологическа промяна от март, с която част от разходите от перото „текуща издръжка” се прехвърлят в перото „заплати”. Според Средносрочната бюджетна прогноза разходите за издръжка и заплати през 2015 г. трябва да са с около 140 млн. лв. по-ниски в сравнение с 2014 г., но към края на юни натрупаните разходи са с едва 16,5 млн. лв. по-ниски. С други думи, по тези две пера може да се очаква преразход към края на годината.
Притеснение буди и изоставането на други разходи, като например субсидиите. Отпуснатите субсидии през 2015 г. по план трябва да са с около 10 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната година, но за първите шест месеца те са с около 60 млн. лв. по-малко. Същото може да се каже и за предоставените трансфери от държавния бюджет. До юни са отпуснати 48% от предвидените трансфери, докато за същия период на миналата година изпълнението е близо 50%.
Въпреки бюджетния дефицит през юни, за първите шест месеца на годината все още има излишък. Ако правителството не вземе ясно и еднозначно решение какво ще прави с преизпълнението на данъчните приходи, то много бързо ще потъне в плаващите пясъци на популизма. Под претекст, че има „много” на брой и силно недофинансирани сфери в държавната администрация, всяко ведомство ще си поиска повече разходи, които обаче няма да са обвързани с нещо конкретно, а вероятно ще попаднат в графата „обезпечаване на дейност Х”. Все пак програмното бюджетиране е по-скоро бързо забравен административен кошмар, отколкото водещ принцип на разходната политика. След като бъдат похарчени допълнителните средства, администрацията ще си спомни, че всъщност има редица планирани разходи за годината, които просто са отложени за втората ѝ половина. По този начин хем ще се изпълнят разходите, хем определени ведомства ще получат допълнително средства, хем няма да има реформи. Междувременно държавата ще продължи да трупа дългове, всяко следващо правителство ще се оправдава с предходното, а накрая, както винаги се случва, сметката ще я платят данъкоплатците и/или техните деца.
