ВСС – безрезултатност без граници

Тази седмица Висшият съдебен съвет (ВСС) публикува на страницата си информация относно срещата си с експертната мисия на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и оценка (МСО). На срещата са обсъдени „предприетите действия и постигнатите резултати в областта на независимостта на съдебната система и продължаване на съдебната реформа“. При отваряне на тази своеобразна паметна бележка обаче се вижда, че за резултати трудно може да се говори.

От нея прозира предимно чиновнически хаос, който цели да симулира дейност и публичност. Публичността обаче, сама по себе си, не означава прозрачност. В този случай тя се изразява предимно в много думи, често разхвърляни и без логическа последователност, но лишени от съдържание. Отчетени са по-скоро дейности (и то свръх описателно), отколкото напредък и резултати от тях. Съдържанието е крайно несистематично и разкъсано. Някои теми са разпръснати на различни места в документа и изглежда изкуствено пришити към останалата част от разговора.

Така например въобще не става ясно защо ВСС разяснява на представителите на ЕК идеята на министерския съвет за създаване на Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт, както и неговите правомощия. Това пък е последвано от информация за предложените от министъра на правосъдието промени в НПК и ЗСВ относно разследването за „умишлено престъпление от общ характер срещу председателя на ВКС (Върховен касационен съд), председателя на ВАС (Върховен административен съд) и главния прокурор, както и предсрочното им освобождаване от длъжност“.

Дори да приемем, че паметната бележка просто следва хронологията на срещата, а посоченият дефицит на структуриране на текста не е сериозен, това не изключва другия ясно очертаващ се проблем. Това е изкушението на администриращия съдебната власт орган да отчита дейности и инициативи не просто на други органи, а и на други власти (нищо, че те засягат работата на съдебната). Така например прави впечатление, че ВСС говори за Съвета за координация и сътрудничество между властите, чиято идея за създаване е на МС и за предложенията за законодателни промени на МП.

Освен това съдебния съвет не просто съобщава за посочените по-горе дейности, но и категорично показва подкрепата си за инициативи на изпълнителната власт без да изразява никаква критичност. От паметната бележка става ясно например, че ВСС подкрепя идеята на МП „тримата големи“ да бъдат пришити в едно, въпреки че срещу тази изначално сбъркана концепция са налице редица критики от национални и международни експерти. Подобно единомислие и синхрон на изпълнителната и съдебната власт не изглеждат като присъщи за здравословно функционираща демокрация, напротив.

Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Върховенство на закона и икономически растеж“ (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”