Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Воля да властва правото

Автор: Лъчезар Богданов и Иван Брегов / 23.12.2022
Оцени тази статия:

Да си пожелаем да живеем в едно по-справедливо общество, в което:

  • На ежедневно ниво имаме волята да се държим по-малко егоистично помежду си, например, когато сутрин станем и тръгнем към работа или първо да закараме децата си на училище – да не губим 20 минути, търсейки кой е спрял пред изхода на гаража ни, но и ние да не спираме пред чуждите коли;
  • Когато излезем из града за неделната разходка, да вървим по здрави и чисти тротоари, колите да се движат именно по добре подредените улици, а пътните знаци и светофарите да се спазват от всички;
  • Да имаме достатъчни основания да вярваме, че нашите данъци са отишли при институциите, които се грижат за по-добрата среда, а не за личната облага на няколко политически и икономически силни лица, захванали в своя угода нормотворчеството, администрацията и призваните да съдят;
  • Щом ние и децата ни искат да се развиват – да не търсим фалшиви документи как да запишем детето си в общинска детска градина, но правейки това да знаем, че тези правила и доверие ще бъдат спазени и от другите, правосъзнанието се възпитава в семейната среда, правосъдието постига своето, ако общността вярва в него и ако избраните за целта се водят от правото вместо от целесъобразността;
  • Когато спечелим пари, да бъде благодарение на усилията ни и да знаем, че това са нашите пари, на които никой не може просто така, ползвайки принудата на институциите, да посегне. Но също така, когато сме в губеща позиция, да имаме уверението, че ще получим необходимата защита – от полицията, от прокуратурата и накрая от съда, за да знаем, че никой не преразпределя за сметка на слабия, пострадалия и безпомощния;
  • Да си пожелаем да излъчваме такива хора начело на публичните дела, от които няма да се срамуваме, защото  ще направят и потвърждават с ежедневните си действия цивилизационния избор България да бъде от страната на благоденстващата част от планетата, където човешкият живот, достойнството и благополучието не са поставени под въпрос.

От хилядолетия човешките същества се борят точно за това -  срещу произвола на тираните, срещу доминирането на силата, привилегията и усмотрението над присъщите на всеки права и свободи, защитавани чрез справедлив закон. Искали са да живеят така, щото да се знае кое е свое и кое – чуждо, в увереност, че договорите се спазват, че заетото се връща, че и съдията ще отсъди според истината между лорда и бедняка, че и владетелят ще бъде според закона наказан, когато открадне, насили или излъже.

От Античността насам проспериращите общества, в каквото искаме да живеем, са именно онези, чиито първенци разбират справедливостта като състояние, подчиняващо се на правилата на самото обществото: справедливостта е от съществено значение за съществуването на една общност, следователно е благо, което е от полза за всеки човек в тази общност.

Антигона в драмата на Софокъл погребва брат си въпреки забраната на Креон - защото заповедите и действията на царя са законни само докато не нарушават неписаните естествени правила. Свети Амвросий, епископ на Милано, отказва да се подчини на римския император Теодосий, който решава да отнеме катедралата в полза на хазната, защото, отговаря той, няма закон, по силата на който може да се отнеме дома на обикновен човек, и че не всяка воля на императора може да се приеме за законна. Три века преди нидерландската революция, освободила ниските земи и дала начало на републиката и модерния капитализъм, Абат Емо от Витевиерум пише, че във Фризия живеят толкова свободно, че нито епископът, нито гавазите на графа могат да отнемат дори една кокошка, която е частна собственост на селяните. В началото на 13-ти век Магдебург не само създава, но и прилага последователно рамка от закони и правила така, щото граждани от много близки и далечни градове отнасят споровете си пред магдебургските съдии, вярвайки, че получават справедливост. А в зенита на мощта на Британската империя Ричард Кобден повежда битка – и я печели – за да отмени „зърнените закони“, които гарантират монополистични печалби на привилегировалите  сами себе си едри земевладелци, и да отключи свободната търговия и конкуренцията.

Но постигането на справедливостта не е естествено състояние, а съвместно усилие, в което всички участват. Едно от основните блага в отминалите времена е била водата. За да има вода в сухите летни месеци, хората са копаели кладенци – копаят всички, ползват всички. За да изкопаеш кладенец, трябва да копаеш на едно място /казваше някога дядо ми/. Нека създадем условията, в които тук да копаят последователно поколенията. Нека участваме активно в това България да бъде едно по-добро място за живот. Да имаме съзнанието, че България е мястото, в което родените тук остават и се развиват тук. А при задъхващата се за хора икономика България да бъде и мястото, в което всеки е добре дошъл да постигне своето благополучие благодарение на своите лични усилия.