Търсене на облаги (rent-seeking) в земеделието
Заканите на зърнопроизводителите, че отново ще блокират центъра на София около катедралата „Александър Невски” заради забавени европейски субсидии, са един много добър пример за феномена „търсене на облага/рента” (rent-seeking). Този феномен се разглежда за първи път от един от основоположниците на т.нар. Теория за обществения избор в икономикса, Гордън Тълок, през 1967 г. в изследване на монополите, но самият термин „rent-seeking” се появява малко по-късно, през 1974 г., в статия на известния американски икономист и бивш Главен икономист на Световната банка Ан Крюгер.
Какво представлява търсенето на облаги и защо то е вредно за благосъстоянието на обществото? Най-просто казано, феноменът „търсене на облаги” представлява инвестиране на производствен ресурс (хора, пари, време и т.н.) не в продуктивна дейност, а в извличане на облаги от някой, който разполага с монополна власт. Правителството, като разполагащо с монополна власт в редица обществени сфери заради регулаторните си правомощия и ексклузивни права по преразпределението на бюджетнитепари, е традиционен адресат на такива „инвестиции”. Политическото лобиране за субсидии и други облаги често се дава като пример за търсене на облаги в съвременните пазарни, а и не толкова пазарни, икономики.
Това, което често убягва на не-икономистите, е огромната вреда за икономиката и обществото от тези практики. Макар и повечето от тях да са абсолютно легални (лобизъм, протести, платени съобщения в медиите, различни форми на натиск и т.н.), икономическите ефекти от търсенето на облаги са категорично негативни. Отрицателни ефекти могат да се обобщят в следните 3 аспекта:
1/ Инвестиране на ресурс в непродуктивна дейност
Докато инвестицията в продуктивна дейност, технология, обучение, машини и т.н. води до създаването на добавена стойност и повишаване на богатството в обществото, инвестицията в търсене на облаги води само и единствено до преразпределение на съществуващи блага в икономиката. Нетният ефект от тази инвестиция върху съвкупното богатство не само не е положителен, а е с отрицателен знак заради факта, че се изразходва ресурс, но срещу него не се създава ново богатство. Т.е. държавата изземва данъци и такси от работещи и потребяващи фирми и индивиди и насочва част от тези пари под формата, например, на субсидия към земеделските стопани.
2/ Създаване на натиск за паралелни непродуктивни инвестиции в контра-лобиране
Ако една фирма лобира за субсидия, лицензия (която би затворила пазара) или друга облага, която я поставя в привилегировано положение, този процес обикновено поражда паралелен процес на контра-лобиране срещу тезио благи от фирми, които няма да имат изгода от тях или на които те ще навредят. Този разход за контра-лобиране допълнително увеличава нетния отрицателен ефект върху богатството в обществото.
3/ Създаване на морален риск, т.е. по-малко стимули за продуктивна работа
Ако е по-евтино да се инвестира в търсене на облаги, отколкото в производителна дейност, то тогава стимулите за фирмите се променят в полза на търсенето на облаги. По този начин все по-малко фирми ще имат стимул да работят, което също би довело до по-ниско съвкупно богатство.
Какво се случва със земеделието последните години (а и преди това)? Наличието на национални субсидии, а от 2007 г. – и на европейски субсидии създават достатъчно стимули за точно такова поведение, насочено към търсене на облаги. С увеличаването на субсидиите, тези стимули също растат. Това, което виждаме, е че тази година отново ще се инвестира сериозен ресурс, за да се докарат селскостопанските машини до София (гориво, амортизация), които да останат поне няколко дни в града (хора, които през това време биха могли да извършват някаква продуктивна дейност). Освен преките загуби от тези непроизводителни инвестиции, трябва да се отчетат и непреките отрицателни ефекти върху всички тези, които ще бъдат затруднени и забавени в придвижването си през задръстения център.
При наличието на субсидии, лицензии и различни държавни трансфери винаги се създава благоприятна почва за „растеж” на такова поведение в търсене на облаги. Ясно е, че колкото повече преразпределя държавата (независимо дали национални или европейски пари), толкова повече и тези стимули са по-високи. Това, което не трябва да се пренебрегва, че докато една малка група получава тези облаги, всички останали, т.е. цялото общество губи от своето богатство и благосъстояние.
