Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Съдебната управляваща коалиция (опозиция) срещу съдебната независимост

Автор: Иван Брегов / 15.02.2019
Оцени тази статия:

Във вторник встъпи в длъжност новоизбраният председател на Софийски градски съд (СГС) Алексей Трифонов. Той спечели конкурса пред номинирания и подкрепен от мнозинството от съдиите Евгени Георгиев. Процедурата показа колко превратно може да бъде прилаган законът от страна на Висшия съдебен съвет (ВСС), остави усещане за предизвестеност и показа как персоналният състав на колективните държавни органи остава толкова важен, колкото и самия закон. Да не кажем и по-важен, защото годният закон се изкривява от негодните личности при прилагането. Самият избор бе последван от обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) от страна на Евгени Георгиев и последвало искане на ВСС за предварително изпълнение на решението им – тоест Трифонов да заеме поста преди Върховният административен съд да постанови все пак доколко валиден е изборът му. Мотивите на ВСС за това действие бяха повече от несъстоятелни, но по чисто формални критерии ВАС нямаше как да не уважи искането.

Темата е интересна не с оглед личността и професионалните качества и на двамата кандидати – нека след съмненията в процедурата професионализмът им остане несъмнен, а работата на съда - невъзпрепятствана от административни пречки и натиск (доколкото това е възможно). Интересът идва по линия на други два важни въпроса.

Първият

Основната работа на ВСС е кадровата дейност и в този смисъл е изключително важно какво показва казусът с избора на председател на СГС за начина, по който ВСС се справя с тази си задача. Кадровата дейност следва да даде гаранция, че в системата влизат, обвиняват, правораздават и порастват без съмнение най-добрите. Ако ВСС не е гарант за качествата на съдиите и прокурорите, всичко останало е без особено значение. „Обрастването” на съдебния съвет с други функции може успешно да се реализира и от специализираната администрация на съвета. Но за зла беда от практиката и особено от последния случай със СГС виждаме политическо покорство при кадровата дейност, както и нежелание ВСС да се занима с други основни функции като съдебна карта и натовареност, както с уж периферни функции като управление на бюджета, електронно правосъдие и т.н.

Вторият

Вторият въпрос е доколко независима е българската съдебна власт, след като има политическо прегрупиране в призвания да брани независимостта на правосъдието ВСС. Справката от системата за гласуване при избора на Алексей Трифонов показва следното:

 

Избраните от Народното събрание членове на съдийската колегия, с подкрепа от председателя на ВАС Георги Чолаков, гласуват срещу номинацията на самите съдии - Евгени Георгиев и подкрепят бившия член на ЦИК от квотата на ДПС Алексей Трифонов.

Два месеца по-късно справката от гласуването за това дали да встъпи по-рано в длъжност Алексей Трифонов показва отново единение на политическите представители във ВСС срещу представителите  на съдиите.

 

Така ГЕРБ чрез Вероника Имова и Боян Магдалинчев, БСП чрез Даниела Марчева, ДПС чрез Стефан Гроздев и т. нар. Обединени патриоти чрез Боян Новански и Драгомир Кояджиков успешно си разпределят влияние и високи постове в съдебната власт. Бутафорното деление на управляващи и опозиция в Народното събрание се потвърждава на практика и тук - политическото единство вече владее и софийския съдебен район. Остава да видим и как ще „отиграят топката” при избора на нов главен прокурор през 2019 г., а и при продължаващата атака към председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Последиците от осуетената съдебна реформа са видни за пореден път. При създадената законова уредба е важно членовете на ВСС да бъдат държани отговорни, за да не се скриват зад колективната безотговорност на органа. Така, при потенциалното им завръщане в системата колегите им ще знаят какви защитници на съдебната независимост са били, а обществото ще може да следи дали и как политиката замърсява правосъдието и да реагира...