Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Становище по създаване на Съвет по координация на трите власти

Автор: ИПИ / 28.06.2019
Оцени тази статия:

СТАНОВИЩЕ

от

Институт за пазарна икономика

ДО:

ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ПРАВОСЪДНАТА РЕФОРМА И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

 

ПЕТЯ ТЯНКОВА

НАЧАЛНИК НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ПРАВОСЪДНАТА РЕФОРМА И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

 

 

 

 

Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт.

 

                УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

 

С настоящето становище изразяваме позицията си по повод искането за становище, изпратено от началника на политическия кабинет на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи до Института за пазарна икономика на 11.06.2019г.

Всяко усилие на правителството за утвърждаване на независимостта на съдебната власт и продължаване на реформата следва да бъде приветствано. Като положително може да бъде определено включването на чл. 3 в проекта на постановление, който предвижда, че Съветът за координация и сътрудничество между изпълнителната, съдебната и законодателната власт (Съветът) ще функционира „при спазване на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт, както и на другите конституционно и законово установени принципи и правила“. Въпреки това ИПИ следва да отбележи следните дефицити:

В доклада относно проекта на постановлението е посочено, че с формирането на Съвета се цели „създаването на механизъм за национален мониторинг за отчитане цялостното изпълнение на мерките, предприети в областта на независимостта, отчетността и реформата в съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност“. Според доклада това е мярка, предприета от правителството, с която се цели изпълнение на препоръките на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). По-специално се цитира следното: „Прозрачното докладване от българските органи и общественият и гражданският контрол ще играят важна роля при поемането на извършването на мониторинга на национално равнище и за осигуряването на необходимите гаранции за трайното придържане към напредък и реформи.“

Като се има предвид посочената по-горе идея относно „механизъм за национален мониторинг“, е нужно да отбележим, че по същността си мониторингът представлява дейност, която следва да се осъществява от външен за дадената система субект, за да се обезпечи обективността и независимостта на процеса. В този смисъл е, в известна степен, озадачаващо, че органите на властта, които отговарят за „цялостното изпълнение на мерките, предприети в областта на независимостта, отчетността и реформата в съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност“ ще са същите, пред които това се отчита. Нещо повече, в посочения цитат EK подчертава, че важната роля при извършването на мониторинга на национално ниво и гарантирането на траен напредък и реформи ще играе прозрачното докладване от българските органи и общественият и гражданският контрол. Това означава, че докато основната роля на институциите е докладването, контролът е по-скоро обществен. Макар че надзорът, осъществяван от едни държавни органи върху други, при спазване на основни принципи като независимостта на съдебната власт, е легитимен способ за мониторинг, гражданско наблюдение е от ключово значение, тъй като чрез него може да се избегне капсулиране на властите и да се обезпечи реална отчетност и отговорност за свършеното.

Тази идея липсва в така представения проект на постановление. Въпреки че е предвидена възможността неправителствени организации да отправят предложения за включване в дневния ред на заседанията на Съвета на въпроси от неговата компетентност, никъде в проекта на постановление няма гаранция, че подобни предложения ще бъдат взети под внимание. Предвиденото публикуване на обобщен доклад за дейността на Съвета също само по себе си не предоставя ефективен механизъм за обществен контрол от и участие на обществения и гражданския сектор. В България е практика държавни органи да публикуват формални доклади, понякога изпразнени от съдържание. Всеки един от предложените членове на Съвета е представител на орган, който така или иначе изготвя сходни доклади. Според доклада относно проекта на постановление добавената стойност от създаването на Съвета е представянето на „обобщен напредък по всички показатели и препоръките към тях и да отчита цялостното изпълнение на мерките, предприети в областта на независимостта, отчетността и реформата в съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност“. От така разработения проект обаче не става ясно докрай дали е напълно необходимо създаването на нов орган, единствено за да обобщава вече и без това налична информация.

Възможността да бъдат обсъждани въпроси, свързани с борбата с корупцията и организираната престъпност, независимостта на съдебната власт и други въпроси, изброени в чл. 2 от проектопостановлението, предполага това да се случва и във формата на заседание на Висшия съдебен съвет. Практиката досега показва, че на заседанията му, дори и без изрична покана, са участвали представители на изпълнителната власт, включително и действащият министър-председател. Освен това към Министерство на правосъдието (МП) функционира Съвет по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Той също би могъл да изпълнява тези функции, т.е. новосъздаденият Съвет би дублирал действащия такъв при МП.

Имайки предвид посочения по-горе концептуален проблем, както и това, че на практика функциите на Съвета изглеждат доста общи (координационни и съвещателни), ИПИ е на мнение, че практиката по формирането на нови органи без предварителна задълбочена оценка за тяхната необходимост е противоречива. Ако такъв съвет бъде създаден, следва да бъде преосмислена и изчистена концепцията за неговата цел и правомощия. Ако усилията се фокусират предимно върху координационни и съвещателни функции, това не следва да се възприема и интерпретира като механизъм за мониторинг. Работата на Съвета ще се състои основно в отчитане на напредък по определени мерки. Тълкуването на този отчет от гражданското общество вече може да бъде определен като етап, в който се извършва контрол/мониторинг. В противен случай ще се окажем в ситуация, в която ще сме изправени пред орган, лишен от съдържание, чиято фиктивна дейност умело имитира дейност по същество.

 

 

 

25.06.2019 г.                                                                                                     С уважение: ...................................

гр. София                                                                                                            Светла Костадинова

                                                                                                                                /изпълнителен директор/