Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Социално-осигурителните вноски по света

Автор: Адриана Младенова / 10.07.2009
Оцени тази статия:

 

Част от предизборните обещания на партията ГЕРБ, която спечели изборите и ще състави кабинет в страната, бе намаляване на социално-осигурителната тежест с 5 процентни пункта. Положителните ефекти от подобна мярка - като намаляване на сивия сегмент на пазара на труда и съпътстващото увеличаване на събираемостта на приходите от осигурителни вноски, стимулиране на заетостта, предприемчивостта и пр. - са ясни. Разбира се, намаляването на осигурителната тежест би трябвало да има дисциплиниращ ефект върху разходната част от бюджета, защото означава на практика намаляване на облагането върху труда от страна на държавата. А след приходите от ДДС, приходите от осигуровки са най-голямото перо в публичните приходи в страната - те представляват 18% от общите бюджетни постъпления.

В страната битува мнението, че данъците в България няма на къде да се намаляват, защото са „достатъчно" ниски. Но това важи до известна степен само за преките данъци - корпоративен и подоходен данък. Социално-осигурителната тежест е все още висока и дори непосилна за част от работещите и значителното укриване на доходи в страната е най-сигурната индикация за това. Социално-осигурителните вноски за публичната система (които отиват в бюджета на НОИ) представляват 18.1% от брутната заплата за родените след 1960 г. (освен тях се дължат 5% в частни пенсионни фондове и 8% здравни осигуровки). През 2009 г. обаче държавата стана официално трета страна в процеса на осигуряване в публичната пенсионна система, като прави трансфер във фонд „Пенсии" на НОИ в размер на 12% от осигурителните доходи през годината. Тъй като вноските на държавата идват от данъчни приходи, т.е. отново чрез облагане на данъкоплатците, можем да приемем, че тежестта на публичната осигурителна система достига условно 30.1% от доходите на трудещите се.

За сравнение, в таблицата по-долу представяме данни за задължителните вноски в публичните пенсионни системи в избрани развити икономики. Средният размер на социално-осигурителните вноски в публичната пенсионна система за страните от ОИСР е 21% от брутните доходи. Най-ниски от представените страни са вноските в публичната система в Канада (9.9%),  Южна Корея (9%), САЩ (12.4%). В някои страни като Австралия, Мексико, Дания работещите се осигуряват изцяло в частен пенсионен стълб, което означава, че вноските, които правят в пенсионната система, не са равнозначни на облагане на труда, а представляват лични спестявания.


Таблица: Вноски в публична пенсионна система (като % от брутната заплата) през 2007


Страна

Вноски (като % от заплата)

Австралия

Вноски само в частен пенсионен стълб

Австрия

22,8

Белгия

16,4

Канада

9,9

Чехия

32,5

Дания

Вноски само в частен пенсионен стълб

Финландия

20,9

Франция

24

Германия

19,5

Гърция

20

Унгария

26,5

Исландия

Няма отделни пенсионни вноски

Ирландия

Няма отделни пенсионни вноски

Италия

32,7

Япония

14,6

Корея

9

Люксембург

16

Мексико

Вноски само в частен пенсионен стълб

Холандия

31,1

Нова Зеландия

Няма вноски

Норвегия

Няма отделни пенсионни вноски

Полша

35

Португалия

Няма отделни пенсионни вноски

Словакия

24

Испания

28,3

Швеция

18,9

Швейцария

10,1

Турция

20

Обединеното кралство

Няма отделни пенсионни вноски

САЩ

12,4

ОИСР - средно

21


Източник: ОИСР, Pensions at a Glance 2009: Retirement-Income Systems in OECD Countries

Високият размер на социалните осигуровки в България е резултат от относително големия дял на публичния сектор в пенсионната система в страната - все още преобладава така-наречения първи стълб, основан на разходопокривен принцип.

Единственият път към финансовата стабилност на пенсионната система в страната и осигуряване на прилични доходи на бъдещите пенсионери е разширяване на частния капиталов елемент за сметка на държавния и преминаване изцяло към система от лични пенсионни сметки, които се управляват на капиталов принцип.

В този ред на мисли лансираната идея на КТ „Подкрепа"[1] за намаляване на вноските, които отиват в частните пенсионни фондове (а не тези, които отиват в държавния НОИ) е вредна и означава България да се върне 7-8 години назад в започналите наченки на реформа на пенсионната система. Нещо повече, това обрича сегашните работници на мизерни старини, защото именно вноските, които отиват в пенсионните фондове, представляват на практика спестявания за хората, а не облагане върху доходите им.



[1] Виж статията на Димитър Манолов във в-к Сега «Как да намалим осигурителната тежест, без да застрашим пенсиите» от 8 юли 2009 г.