Системата за разпределение на делата – мнения без факти

Вече седмица системата за случайно разпределение на делата в българските съдилища е подложена на критика в публичното пространство, а е спорно, че тя може да бъде лесно манипулирана. Това твърдение, на практика, се опитва да постави под съмнение доколко независими и безпристрастни са постановените актове от съдилищата, предвид изложеното, че всеки гражданин с компютър може да манипулира избора на съдия/съдии по делото си. Повод за тази критика е одитен доклад на системата, изготвен по поръчение на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Между твърденията и фактите

Наглед ситуацията много напомня на декември 2014 г., когато стана ясно, че разпределението на делата в Софийския градски съд (СГС) никак не е случайно, а умишлено бива манипулирано от ръководството на съда. Но за разлика от тогавашния скандал, в който бяха замесени и днешните силни политически фигури (Яневагейт), към днешна дата липсва и едно дело, по което да е ясно, че има извършена манипулация. Според твърденията на министъра на правосъдието Кирилов и главния прокурор Гешев опити има.  Първият неуспешен опит за пробив на системата е през 2016 г. Но трябва ли всеки опит за посегателство да се ползва с последиците на извършено манипулиране? – очевидно, не. И докато през 2014 г. манипулациите бяха извършвани директно от ръководството на СГС, близко до партийните кръгове на ГЕРБ, то сега неуспешната атака идва от външни за системата лица. А в това определено има разлика.

Яснота няма, но няма и повод за безпокойство

След многочасовото заседание на ВСС бе произведено решение докладът да не бъде публикуван, а достъпно за обществото да стане единствено резюме на текста. Но това решение не беше скрепено със срок, следователно неизвестността остава, а отговорността ще бъде размита. Все пак, за успокоение на гражданите, а и на страните по висящи дела, можем да отбележим, че за всяко действие в системата остава следа, тъй като достъпът се извършва с квалифициран електронен подпис. При постъпване на преписка в съда и фактическото образуване и разпределение на делото се съставя и писмен протокол, който се подписва от извършилия действието председател, зам-председател или дежурен съдия. Именно протоколът стои в кориците на всяко едно дело като гаранция за случайното разпределение (детайлно описание тук).

Свръх загриженият бял хакер, шестимата от ВСС и главният

Първоначално атаката срещу системата започна по утъпканата методика – медия с кафеникъв оттенък публикува материал. После на сцената се явява добрият главен прокурор, който потвърждава публикуваното от медията. Подкрепят го всевъзможен обслужващ министерски и административен персонал. Но преди загрижените за правосъдието да изпаднат в крайна истерия, нека ги попитаме следното, а когато отговорят, дебатът можеда продължи:

  •  Към шестимата от ВСС:

Защо, след като са получили одитния доклад на системата за разпределение на делата, не са уведомили и останалите членова на съвета, а са сезирали прокуратурата? Ще им напомним, че основно правомощие на ВСС според Закона за съдебната власт е да се занимава и с автоматизираните информационни системи. Считат ли, че с поведението си уронват престижа на съдебната власт, което е основание за освобождаването им?

  • Към главния прокурор:

Действие по уронване престижа на съдебната власт ли е оронването на доверието в българския съд? Следва ли главен прокурор да преиначава факти и обстоятелства, за да поддържа медийния интерес към себе си?

  • Към министъра на правосъдието:

Ще престане ли да ръководи сервилно заседанията на ВСС към едни членове на съвета и агресивно към други? Спомня ли си друг министър на правосъдето да е имал подобно на неговото поведение?

  • Към представляващия ВСС Боян Магдалинчев:

Разпределял ли е по неслучаен принцип дела на петчленните състави във Върховния административен съд, докато беше зам-председател на същия, например делото по освобождаването като член на ВСС на Камен Ситнилски и дисциплинарката срещу следователя Пепи Еврото? Какво попречи на г-н Магдалинчев като зам-председател на ВАС да направи постоянно действащи петчленни състави, така че да предотврати каквато и да е манипулация в разпределението на дела между тях?

  •  Към гласувалите срещу това да не бъдат поканени за изслушване изработилите действащата система и администрацията на ВСС:

Достатъчно ли е една гледна точка, за да бъде достигната обективната истина в какъвто и да е спор?

В заключение

За седмица се изговори много, а все още се знае твърде малко, но със сигурност ясното е, че реално манипулиране на разпределението на съдебни дела няма. Тогава да се чуди човек в чий интерес е цялата тази говорилня. Очевидно в интерес на основните говорители – главният прокурор Иван Гешев и министърът на правосъдието Данаил Кирилов. А основната вреда е за българското правосъдие. С това действие за пореден път се оронва крехкото институционално доверие в съда. При това, основни атакуващи са лице от изпълнителната власт и лице от прокуратурата. На тях съд съвсем не им е нужен, за да бъде реалността съвсем каквато те я изрекат. Този модел на съдебната власт е прекалено скъпа фасада, нека признаем фактическото – правосъдието е администрация към лидера на управляващата партия, подпомагана от министъра на правосъдието и главния прокурор, а неподатливите на влияние съдии – вредни за управляващите елементи.

 

Материалът е изготвен по проект на ИПИ „Върховенство на закона и икономически растеж“ (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система“ по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”


Свързани публикации.