Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Що е то реформа във висшето образование?

Автор: Филип Колев* / 22.10.2010
Оцени тази статия:

Българската образователна реформа зацикли редом с другите ключови реформи, въпреки че резултатите от международните сравнителни изследвания на учениците показват стряскащи  данни. В престижните международни класации университетите ни са около дъното – според една такава класация СУ е чак на 777-мо място, а останалите са далеч назад (виж тук).

От друга страна, въпреки че Великобритания може да се похвали, че разполага с едни от най-добрите университети в света, там се води усилен дебат по какъв път трябва да поеме висшето образование и се предлагат реформи. Целта им е не просто да има качествено образование, а да се отговори на реформите и напредъка в други страни, за да може Обединеното Кралство да продължава и в бъдеще да е конкурентоспособно в сектора и да запази лидерска позиция.

В настоящата система, британските университети  вземат такса от максимум 3 290 паунда годишно (определен от правителството горен лимит, който  важи за почти всички университети). Държавата предоставя на всеки университет субсидия за преподаване и  капиталови разходи, която субсидия се харчи по усмотрение. Студентите не плащат таксата по време на обучението си, което е обикновено с продължителност 3 години. Тя се поема от държавата под формата на заем, който се изплаща след като завършилите започнат да печелят повече от 15 000 паунда на година, като лихвата по заема е същата, при която правителството заема пари.

Какво ново се предлага за университетите на острова:

  • На университетите се  дава възможност да определят колко студенти и на каква цена да бъдат приети, като им е зададена стойност на годишната такса, която, ако превишат се облага в частта над максималния размер
  • Предоставя се по-голяма финансова подкрепа за покриване на житейски разходи и отделно допълнителна помощ за студенти от бедни семейства, което да неутрализира ефектите от по-високите такси
  • Висшистите започват да изплащат образованието си едва след като завършат, намерят си работа и започнат да печелят повече от 21 000 паунда годишно
  • Вноските представляват 9% от доходите им над 21 000 паунда
  • Ако доходите на висшиста спаднат, намалява се и вноската; ако той спре да работи, спира и да плаща
  • Висшистът няма да плаща повече, отколкото са реалните разходи за образованието му
  • Разширява се обхватът на финансирането, за да обхване и учащите задочно
  • Намалява се държавната субсидия за преподаване от 3,2 млрд. паунда на 800 млн. като част от мащабните съкращения на държавни разходи
  • Заменят се 4 регулаторни органа в сектора с един, като общата регулативна намеса на държавата се намалява за сметка на повече доверие в правилните информирани решения на студентите и ВУЗ-овете

 

Авторите на предложенията очакват да се увеличи по този начин броят младежи, които ще могат да си позволят да учат във висше учебно заведение. Отчетността относно резултатите на завършилите е сигнал за кандидатстващите за качеството на образованието в дадена институция, а стимулът е всеки завършил да намери добре платена работа. Това ще накара университетите да оптимизират дейността си, да предлагат по-атрактивни специалности, ще се повиши конкуренцията и качеството на преподаване.

Трудно може да се даде оценка от сега дали тези реформи ще са успешни, но можем да направим няколко извода.

Първо, вместо да се искат пари, което е практиката във всички сфери на икономиката в България, се предлагат реформи с ясни цели и оценка на влиянието върху: достъп до висше образование, качество и финансова стабилност. Второ, въведен е инструмент за финансиране, който е различен от субсидирането на калпак и данък образование за завършилите, като се прави опит да се съчетаят положителните елементи на традиционните схеми и да се неутрализират негативните. Трето, държавата дава повече власт на учебните заведения и на студентите, като разчита на пазарни механизми, за да се преподават съществени дисциплини на световно ниво и на достъпна за всеки желаещ цена.

Примерът на Великобритания показва, че реформи се правят с промяна на модела, когато крайните резултати на една система не са задоволителни, а не с иновативно отупване на праха от старите схеми  за определяне колко пари да дадем и на кого.

Развиване на студентското кредитиране, автономия на университетите и разработване на финансови погасителни планове за студентите, каквито се предлагат на острова, за сметка на централизираното, неконкурентно планиране, могат да бъдат приложени в България с известни изменения, за да извадим родните ВУЗ-ове от перманентната „академична тревога”. Дали и какво точно може да внесем от Обединеното Кралство е трудно да се каже при настоящото закостеняло положение, което бе отлично характеризирано от анализ на Българската стопанска камара по следния начин от страна на медиите: „Студентите учат за шефове, стават сервитьори”[1]. Но едно е сигурно – трябва да опитаме!

 

*Стажант в ИПИ

 


[1] Виж тук.