Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

„Само напомням, че до първи септември трябва да сме готови за преминаването към цифрова телевизия…“

Автор: Стилиян Гребеничарски* / 16.08.2013
Оцени тази статия:

Чрез предприетата от няколко месеца интензивна реклама, цифровизацията „успя да достигне“ до българските домове и да заеме своето място в едно смутно време, изпълнено с множество социално-икономически и политически събития. Действително, вече трудно може да се срещне човек, който да не е чувал тази дума и поне на пръв поглед информационната кампания изглежда е изпълнила целта си. Съвсем друг въпрос е до каква част от хората достига и смисълът на тази реформа. Кампанията, чийто замисъл е да преодолее неосведомеността като една от основните пречки пред процеса, експлоатира без притеснения именно този мотив. В същото време много въпроси остават без своя отговор, а телевизионният екран се превръща в единствения източник на информация.

Отложеното спиране на аналоговия сигнал, спорните процедури по време на целия процес, ознаменувани наскоро и със съдебен иск от страната на Европейската комисия, както и дефицитът на прозрачност в институциите пораждат редица съмнения.

Защо след толкова години аналогова телевизия сега изведнъж минаваме към цифрова?“

Рекламното видео изтъква като причина факта, че в Европа цифровизацията е започнала преди 14 години, което, макар и невинно на пръв поглед, внушава, че следваме процесите в Западна Европа „на сляпо“. Разбира се, прилагането на определени практики, само защото така се прави в други страни, няма как да е сериозен аргумент. Парадоксалното е, че в България той вероятно е валиден.

За последните три десетилетия, телевизионното излъчване в Европа преминава през три етапа в своето развитие. От началото на 80-те години започва процесът на разпад на държавните монополи в сектора, следван десетилетие по-късно от въвеждането на абонаменти и телевизионни такси към съществуващите източници на финансиране, а от края на 90-те години датират плановете за преустановяване на аналоговото излъчване и преминаване изцяло към цифров сигнал. Европейката комисия възприема цифровизацията като приоритет в политиките, свързани с медии, съобщения и иновации. Този приоритет съвпада и с целите на Лисабонската стратегия да превърне ЕС в най-динамичната и конкурентна, базирана на знанието икономика.

Поради нееднаквата готовност на страните членки да преминат към цифров сигнал, ЕК предприема редица инициативи за хармонизация на процеса. В плана за действие e-Europe се фиксира срок за представяне на националните стратегии до края на 2003 г. и изключване на аналоговия сигнал до края на 2012 година. Регламентацията на европейско равнище намира израз в Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Дори усилията и волята на централно равнище не успяват да доведат да спазване на времевата рамка и унифициране на телевизионния сигнал в рамките на съюза. Основните причини за това са различията в информираността на населението, както и финансови пречки пред част от домакинствата и институциите, за да реализират реформата. Забавянето и пречките, които срещат част от страните, поставят под въпрос централизирания подход в налагането и изготвянето на политики в сектора и подчертават възможното подценяване на специфични национални и регионални фактори. 

Каква обаче е мотивацията цифровизацията да бъде ключов обект на централизираната европейска политика? Тя намалява разходите на телевизиите в дългосрочен план и им предоставя възможност да развиват стратегия с многообразие на програмите, достигайки до различни фокус групи.  Също така намалява и входните бариери пред стартиращи медии. Счита се, че това подобрява качеството на информационния поток, представяйки повече гледни точки и стимулирайки обществения дебат. Подобрението в услугите на ефирните телевизии е предпоставка за повишаване конкуренцията и обема на телевизионния пазар като цяло. Освободените при прекъсването на аналоговия сигнал честоти предоставят възможности за развитие пред пазара на мобилна телефония, мобилна телевизия и други иновативни технологии и услуги, не само в сферата на комуникациите, но също в транспорта и индустрията.

Въпреки развитието на информационните технологии и алтернативните медии, ефирната телевизията продължава да се смята като основен начин за осведомяване на населението и ограничаването на достъпа до нея се възприема като фактор, предизвикващ социално изключване. Това съображение налага предприемането на редица мерки в целия Европейски съюз за преодоляване на финансовите бариери пред населението и осигуряване на достъп до цифрова ефирна телевизия на всички желаещи (субсидирани декодери, отстъпки от телевизионни такси).

Връщайки се в България, впечатление прави липсата на сериозен локален анализ за ползите, разходите и трудностите пред осъществяването на проекта. Заедно с Румъния, двете страни последни заявяват плановете си за спиране на аналоговото ефирно разпръскване. Липсва оценка за това какъв ще е ефектът от цифровизацията върху гражданите и потребителите на ефирна услуга, а това разделение е в основата на анализите на европейско ниво. Няма и достоверен измерител на това  колко са потребителите на ефирна услуга, какъвто може да бъде телевизионната такса. Задълбочено проучване за това как цифровият ефирен сигнал ще се отрази на обществените телевизии, другите доставчици на телевизионни услуги, както и какви възможности ще предостави на бизнеса, също не е направено. Наблюдаваните разлики между страните в ЕС по отношение на регулации, пазарна структура и състояние на обществените телевизии е ясен индикатор, че ефектите от реформата варират.

„Колко ще струва?“

Посланието, че цифровата ефирна телевизия е безплатна, е подвеждащо, имайки предвид как практиката потвърждава сентенцията, че безплатни неща на този свят не съществуват. Въпросът тук е по-скоро кой и колко ще плати, за да могат потребителите без такси да ползват услугата. Този въпрос подсказва и за потенциален конфликт между интересите на гражданите като цяло и потребителите на тази услуга. Разбираемо в средата на това противопоставяне се намира държавата като разпределител на публичния ресурс, използван за удовлетворяване нуждите на определена група ползватели.

Скорошното изявление на министър Данаил Папазов, че общата сума за завършването на програмата е достигнала 70 млн. лв. с тенденция за нарастване в идните години, породи редица въпроси, свързани с изразходването на тези суми и тяхната целесъобразност, с оглед (не)очакваните преки и косвени резултати. Предвидените в началото 17,5 млн. лв. (от бюджет 2012 г.) за декодери и информационна кампания са пренасочени изцяло към маркетинговото направление поради забавяне на търговете за доставчици на декодери. За тази цел в бюджет 2013 г. бяха заделени нови 17 млн. лева, което представлява двойно нарастване на планирания бюджет при глобална тенденция за намаляване цените на декодиращите устройства. Стартиралата процедура за продажба на декодери срещу ваучери за хората в неравностойно положение показа и разлика между тръжните цени на доставчиците и актуалните такива на дребно. Това разминаване подсказва необходимостта от стриктен последващ контрол върху отчитането и разплащането на реализираните ваучери.

Месеци преди планираното спиране на аналоговия сигнал се оказа, че все още има голямо забавяне в освобождаването на необходимите военни честоти. В допълнение на това заявките са, че за тази дейност не са предвидени средства в бюджета на Министерство на отбраната, като този „пропуск“ струва допълнителни 29 млн. лв. и се използва като един от аргументите в подкрепа на актуализацията на бюджета. Ситуацията поставя под съмнение и нивото на координация и наличието на дългосрочна визия в държавните институции, дори когато това се отнася до осъществяване на приоритетни проекти. Разходите, касаещи честотния спектър, използван за военни цели, не са публична информация, но липсата на каквито и да било рамка и график за изпълнението им поражда допълнително недоверие.

Едно от най-сериозните разходни пера на страните в ЕС е това за модернизиране на публичните телевизии с цел да посрещнат техническите и пазарните изисквания на цифровизацията. У нас липсва публичен анализ на това какви са тези разходи за бюджетно-финансираната Българска национална телевизия и какви са очакваните ползи от тях. Тази насока навлиза и в тематиката за принципите, по които се финансират държавните медии.

Споменавайки вече транспонирането на европейски политики, то нека направим паралел и с това как някои страни формират и разпределят разходите си за преминаване от аналогов към цифров ефирен сигнал. Мнозинството от страните предвиждат схеми за подпомагане на хора в неравностойно положение, както и отделят внимание на популяризирането на цифровизацията. Впечатление прави, че разходите най-често се финансират целево, чрез телевизионни и медийни такси, както и със собствени приходи на държавните телевизии. По този начин се ограничава преразпределението на ресурс от обществото към определена група потребители. Съотношението между маркетингови разходи и схеми за подпомагане варира между страните, което може да се обясни с различните социално-икономически условия, както и с намаляване цените на декодерите през годините. Така например, Великобритания отделя 146 млн. паунда (2,5 паунда/глава от населението) за маркетинг и регистрира най-високия процент използване на цифрова ефирна телевизия (2008 г.) – 89% от домакинствата. Франция отделя около 255 млн. евро (4 евро/глава от населението) за маркетинг и 142 млн. за подпомагане, но постига 52% използване. На другия полюс са страни като Швеция и Австрия. В скандинавската страна се отделят общо 5,5 млн. евро за маркетинг, което прави едва 0,6 евро/глава от населението, като при това 55% от домакинствата използват цифрова ефирна телевизия през 2008 година. И трите страни попадат в десетте с най-висок показател за ползване от домакинствата на тази услуга. В Австрия е сформиран целеви фонд (2004 г.), финансиран от телевизионни такси – 6,75 млн. евро годишно. 40% от средствата са заделени за нужди на потребителите, а едва 20% - общо за информационна кампания, пазарни проучвания и управление на самия фонд.

В сравнение с гореизброените страни, в България средствата, отделени за маркетинг, обхващат единствено информационна кампания и целево няма предвиждана сума за анализ на ефектите от проекта. Така за реклама са изразходвани 1,2 евро/глава от населението, което надвишава отделеното от съизмерими по размер държави. Тепърва предстои да сравним ефективността от тези средства, въпреки че на този етап не се очертава как ще се оформи съизмерим измерител в страната.

Всяка драстична промяна в начина на живот на хората е приемана предпазливо, а дори и често с отрицание. Недостатъчната прозрачност на целия процес на цифровизация в България и усещането за слаба организация пораждат сериозно недоверие към една политика, представяна позитивно в глобален план.

Междувременно да напомня, че до първи септември няма да сме готови за преминаването към цифрова телевизия…

 

* Стажант в ИПИ.