Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Роумингът в ЕС - по-евтин, но на каква цена?

Автор: Адриана Младенова / 23.03.2007
Оцени тази статия:

Ознаменуването на 50-те години на ЕС идва с новина, която по всяка вероятност ще зарадва голяма част от европейските граждани на пръв поглед. Но в про-пазарно настроените хора и предприемачите не може да не остави чувството за заплаха и внушението на сила, което се създава от вмешателството и интервенцията на европейските структури на пазара.

Тази седмица Комисията по икономически и валутни въпроси на Европейския парламент гласува на първо четене регламент за намаляване на таксите за роуминг услуги на мобилните оператори в ЕС със 70%. През юли 2006 г. беше отправено официално предложение за въвеждане на регулация, чрез която се цели да бъдат намалени цените на роуминг услугите в рамките на единния европейски пазар и да се увеличи прозрачността при формиране на цените. Настоящият проект на регулацията предвижда да бъдат въведени единни ценови тавани върху таксуването на телефонните разговори и изпращането на съобщения и да се задължат операторите да предоставят на клиентите си безплатно информация за тарифите за роуминг в страните-членки на ЕС. За да бъде по-лесно за прилагане и мониторинг, е постигнат консенсус ценовият таван за всеки сегмент от роуминг услугите да бъде еднакъв за всички страни-членки.

Защо се налага регулация според ЕС?

Според представители на Европейската комисия таксите, които плащат потребителите за роуминг, са необосновано високи. Според анализ на ЕК голям процент от потребителите не е наясно с тарифите, не знаят, че и те плащат такса, когато някой ги търси по мобилния телефон в чужбина, и впоследствие остават неприятно изненадани от сметката, която трябва да платят на мобилния оператор в края на месеца.

Според еврочиновниците в момента няма прозрачност по отношение на ценовата политика както на пазара на едро, т.е. на таксите, които операторите заплащат помежду си при взаимно свързване и ползване на мрежите, така и на пазара на дребно - при таксуването на потребителите за провеждане на телефонни разговори от и в чужбина. Пазарът на роуминг в ЕС се оценява на 8.5 млрд. евро на година, което представлява 5,7% от общия пазар на мобилни телефонни услуги, възлизащ на 150 млрд. евро. Поради липсата на достатъчно информация и високите цени, ползването на роуминг услуги в ЕС е все още малко разпространено, особено сред туристите, въпреки че според статистически проучвания над 85% от гражданите в ЕС имат мобилен телефон. Потенциалният размер на клиентите на роуминг услуги възлиза на 147 милиона европейски граждани (37 милиона туристи и 110 милиона бизнес клиенти) на година.

В момента средната цена на минута роуминг е 1,15 евро, което е пет пъти по-скъпо от себестойността на тази услуга и около 4 пъти по-скъпо от тарифите, по които се таксуват клиентите при провеждане на мобилни телефонни разговори в страната.

В момента цената за минута входящ и изходящ разговор, както и за изпращане на съобщения, се определя от тарифите на съответния оператор, които са различни и зависят от зоната, в която се намира клиентът и мрежата, която ползва.

Съществуващите регулации в сектора на мобилните телефонни услуги в момента са на национално ниво и не обхващат международния пазар. Така се получава ниша с по-малко регулации, което изкривява поведението на операторите и те имат повече стимули да се договарят, да образуват картели и да поддържат цените високи на сравнително дерегулирания пазарен сегмент. Ако пазарът беше изцяло либерализиран, т.е. решението за броя на мобилните оператори в една страна не зависи от регулаторните органи, които раздават лицензите, конкуренцията щеше да е по-голяма и единственият начин операторите да печелят повече е чрез привличане на клиенти, инвестиране в иновативни технологии и намаляване на цените. Развитието на технологиите като VOIP протокола, който позволява да се провеждат разговори (вкл. и безплатни) чрез интернет, допълнително ще стимулира намалението на цените. Точно това се случва в сектора на авиационния транспорт, където нискобюджетните превозвачи набират все по-голяма популярност, което се обуславя и от разрастването на мобилността и в частност туризма в рамките на ЕС и тенденцията е към намаление на цените.

В Евросъюза на една страна-членка се падат средно 3,5 мобилни оператора. През последната година услугите на мобилните оператори в ЕС са намалели с над 22%. Големите оператори вече са започнали да предлагат различни пакети с по-ниски цени за роуминг, има различни преференциални оферти, които се отнасят за използване на роуминг услуги в рамките на ЕС или таргетират определени категории потребители, като бизнес клиенти или туристи.

Оценка на въздействието на регулацията

Според оценка на въздействието на регулацията, публикувана на страницата на ЕК, потребителите ще спечелят от евентуалното приемане на регламента дори в най-строгата му форма и ползите неколкократно превъзхождат разходите. Предвидени са и странични ефекти и негативните последици като по-малко инвестиции на пазара, ограничаване на броя на пазарните участници и гъвкавост при ценообразуването. Очаква се, че потребителите ще плащат 4,4 милиарда евро по-малко на година, когато говорят по мобилния си телефон от чужбина в резултат на новата регулация.

Направен е алтернативен анализ на оценката на въздействието на предложението, извършен от авторитетната консултантска компания A.T. Kearney. Тяхното заключение е, че анализът разходи-ползи на ЕК е непълен и не отразява всички потенциални ефекти от въвеждането на регулацията. В някои от сценариите приемането на регламента дори ще има нетен отрицателен ефект върху икономиката и потребителите или в най-добрия случай - ползите и разходите ще се компенсират взаимно. Основните критики са насочени към грешно използване и интерпретиране на наличните данни, нереалистични допускания и използване на статичен модел за прогнозиране. Чрез него не се обхващат потенциалните въздействия върху поведението на пазарните участници от въвеждане на регулацията, а именно:

  • инвестициите в сектора ще намалеят;
  • ще се промени структурата на ценообразуване на услугите от мобилните оператори. Загубата на приходи от роуминг ще се компенсира до някъде от покачване на цените или забавяне на намалението на цените на други услуги;
  • ценовите тавани, чиято цел е да се намалят съществуващите цени, като правило създават недостиг на пазара;
  • неевропейски оператори могат да се възползват от възможностите и да направят арбитраж;
  • ценовият таван ще бъде еднакъв за всички, което носи риска да се окаже над или твърде близо до себестойността на услугите за някои оператори. В момента има различни тарифи, в зависимост от зоната и други характеристики на пазара. Тази ценова дискриминация, продиктувана от пазара, води до по-голяма ефективност при предлагането на услугата. Изкуствената намеса дестимулира навлизането на пазара на нови играчи, което в дългосрочен план е вредно.

Изводът от проучването е, че предлаганата регулация от ЕК не може по безспорен начин да докаже своята необходимост и полезност за потребителите. Всяка намеса на пазара от страна на органите на ЕС създава прецедент за нарушаване на пазарните принципи и повлича след себе си лобиране и опити за рентиерство от различни групи. Следователно, мерките за намаляване на роуминг тарифите трябва да са насочени към либерализация на пазара, саморегулиране на сектора и увеличаване на конкуренцията, а не чрез интервенции и слагането на изкуствени бариери. Практиката показва, че те никога не са решавали проблемите, а само ги задълбочават или създават нови.