Регулиране на инженерите в ЕС

Австрия може да се ‘похвали’, че е една от страните с най-стриктни регулации за практикуването на инженерната професия сред страните-членки на Европейския съюз. Основна причина за това е широкият мащаб от функции,които са изключително запазени за инженерите (идентичен е случаят с архитектите; виж в текста).

Членуването в Камарата на инженерите е задължително. Освен това, инженерите трябва да членуват в регионалните камари според географския регион,в който практикуват. Техническото образование е задължително,а освен това се изискват 3 години професионален опит по специалността. След това се държи квалификационен изпит и след издържането му,инженерът е сертифициран да практикува.

Що се отнася до ценообразуването, то е отредено на законова база. Интересно е да се отбележи,че този закон вече няма обвързваща сила. Въпреки това, директивата за определянето на тези цени се използва за създаването на препоръчителни цени. Забрана за реклама не съществува.

По отношение на условията, образуващи структурата на предприятията, възможните структури са дружество с ограничена отговорност и ограничено съдружие. Мажоритарният акционер трябва задължително да бъде инженер и да държи над 50% от акциите. От друга страна е позволено акционери да бъдат и хора, които не са инженери или с техническо образование. Не съществуват ограничения за отваряне на локални офиси,нито относно професията на мениджъра на офиса.

В заключение, професията на инженера в Австрия се регулира строго що се отнася до навлизането на пазара. Достигната е по-висока степен на либерализация що се отнася до практикуването, особено освобождаването на цените и рекламата. Въпреки всичко, Австрия продължава да полага усилия за по-нататъшна либерализация.

Техническите професии в Европейския съюз като цяло проявяват биполярна природа. Ако Австрия е в групата на страните със стриктни регулации, то Финландия е добър пример за страна без никакви регулации на техническите професии.

Във Финландия не съществуват никакви изисквания към инженерите да членуват в каквито и да са професионални организации. Съществува Асоциация на инженерите, но членството в нея е абсолютно доброволно. Също така, не съществуват никакви изисквания за минимален стаж или каквито и да било професионални изпити. Всеки един човек, завършил техническо образование, може веднага да започне практикуване на професията си.

Регулациите за инженери във Финландия могат да бъдат изчерпани в едно изречение: няма регулации за ценообразуване, нито за реклама, нито за бизнес структура. Тази страна е перфектният пример как качеството на предлаганите услуги може да зависи от пазарните механизми, без намесата на всеобхватни регулации. Съществуват мнения, че липсата на регулации ще доведе до крах на пазара за определена стока или услуга, но както става ясно от примера на Финландия,да се твърди подобно нещо е, меко казано, абсурдно. Освен, че няма регулации, Финландия не се и стреми в бъдещето да въвежда такива (за нещастие някои страни с либерална политика към свободните професии направиха някои стъпка към регулация).

Професията на инженера във Франция обединява доста функции. Инженерите са отговорни за дизайна, изпълнението, експлоатацията, поддръжката и продажбата на определен обект, а в повечето случаи дори се грижи за поддръжка след самата продажба.

Не съществуват изисквания за задължително членство в професионална организация. Съществува Камара на инженер-консултантите, но членството в нея е абсолютно доброволно. Интересно е да се отбележи, че съществуват множество начини за придобиване на звание ‘инженер’. Един от вариантите е 5-годишно висше образование в технически университет, което е възможно след 2-годишен подготвителен курс. Такова образование може да се получи в така наречените Grandes Ecoles, които са най-реномираните университети във Франция. Достъпът до тях, обаче, е ограничен поради много високи такси (въпреки че са държавни институции), съответно не всеки може да учи там. Друга съществуваща възможност е двугодишен курс повече ориентиран към практиката, след който се излиза с професия ‘техник-специалист’. Основната разлика между двете позиции е, че академичната работа е изключително запазена за хората с 5-годишно образование.

Франция има друга интересна практика, отнасяща се до ценообразуването. За предоставянето на услуги на обществения сектор има строго фиксирани цени, които се изчисляват според закон от 1974 година. Що се отнася до услугите в частния сектор, за тях няма никакви изисквания относно ценообразуването. Заплащането изцяло се договаря между инженера и клиента.

Няма достатъчно информация относно рекламата и нейната регулация във Франция. Бизнес структурата също не е регулирана. Въпреки това две основни структури доминират пазара на инженери във Франция- така наречените БЕТ (Bureaux d’EtudesTechniques), които изпълняват всички дейности от основната скица на проекта до най-сложните технически операции, и свободно-практикуващи консултанти. БЕТ, в повечето случаи, са клонове на големи строителни, финансови или индустриални корпорации.

Като цяло, Франция може да се характеризира със средно ниво на регулация за навлизането на пазара за инженери и сравнително ниско ниво на ограничения за практикуване. Подобренията, които могат да се въведат,са пълна либерализация на цените не само в частния сектор, но и за държавните услуги, и по-голяма прозрачност относно рекламата. Все пак, ако трябва да направим сравнение между това да бъдеш адвокат и да бъдеш инженер във Франция, второто със сигурност е за предпочитане.

Ситуацията на инженерите в Испания е един доста объркан пъзел. Докато при архитектите съществуват само две под-категории-технически архитекти и просто архитекти, то под-категориите при инженерите са доста.

На първо място трябва да се разграничат техническите инженери и старшите инженери. Старшите инженерите могат да бъдат с профил телекомуникации, индустрия, корабостроене, и т.н. Техническите инженери също могат да бъдат разделени на няколко под-категории. Съществуват и съответните професионални асоциации, организирани според под-категориите и регионите на практикуване, които ги регулират и където членството е задължително. Функциите, които изпълняват инженерите, са изключително запазени за тяхната професия и съответните под-категории. Основната разлика между старши и техническите инженери е, че първата група може да работи във всяка от гореизброените сфери, докато втората група може да бъде специалист само в една под-категория.

Започването на работа като инженер е сравнително лесно. Изисква се естествено университетска степен с продължителност от 5 и 3 години за старши и техническите инженери съответно. За сметка на това липсват всякакви изисквания за задължителен стаж.

Цените на инженерски услуги в Испания са доста либерализирани. Няма официални данни за фиксирано ценообразуване. Някои от камарите определят препоръчителни цени, но не е ясно доколко те се спазват.

Що се отнася до рекламата, тя е напълно позволена във всичките й форми и степени. Също така, не съществуват регулации за бизнес структура, отваряне на нови клонове или географски изисквания. Най-важните стъпки, които Испания направи за либерализацията на техническите професии са приетите през 1997 и 200 година изменения в закона, които забраняват фиксираните цени и премахват ограниченията за предлагане на услуги според географско разположение.

На Испания тепърва предстои да проведе реформи за премахването на изключителните права на инженерите. Ако веднъж човек успее да се ориентира сред множеството под-категории, самото упражняване на професията може да се окаже доста либерализирано.

В България съществува Камара на инженерите, където членството е задължително (чл. 9 от Закона за Камарите на инженерите и архитектите в инвестиционното проектиране). Освен изискването за университетска степен със специалност ‘инженер’, съществуват и изисквания за работен стаж, за да може един инженер да придобие пълна проектантска способност. Хора с магистърска степен, но без стаж, и хора с бакалавърска степени и поне 4 години стаж, имат ограничена правоспособност. За добиване на пълна правоспособност са нужни поне още две години стаж като служители в проектантско бюро на проектант с пълна правоспособност (чл. 7 от Закона).

Що се отнася до ценообразуването на инженерните услуги, интересно е да се спрем на чл. 29 от Закона, който гласи:” Архитектите и инженерите – регистрирани в съответната камара, получават възнаграждение, определено в писмен договор с възложителя на проектантска услуга, въз основа на свободно договаряне”. Законът дотук изглежда изцяло съобразен с принципите на пазарната икономика и свободното договаряне. Но следващото изречение веднага разваля първоначалното добро впечатление:” Договореното възнаграждение по ал. 1 не може да бъде по-ниско от себестойността на извършената проектантска услуга”. Само по себе си това изречение няма особен смисъл. Едва ли има производител, който би договарял цените си така, че да иска да продава на загуба(което е изводът от така написания закон). Не само това, но и според чл. 32 от същия закон, лицето,което предоставя услуги под себестойността им, ще бъде наказано. Не стига загуба на пари, ами и наказание!

Смисълът от този закон веднага става ясен, ако погледнем становището на Управителния съвет на Камарата от февруари 2007, където става ясно, че цените за проектантски услуги са строго фиксирани:” В момента проектантските цени се формират като процентно съотношение от базисна строителна стойност, която е от порядъка на 450лв./м2 застроена площ за жилищна сграда и около 530 лв./м2 застроена площ за обществена сграда. Процентът за проектантски хонорар е между 3 и 5 от тази базисна цена”. Доводът на Камарата е,че минималните цени осигуряват по-високо качество.

С изключение на Италия, Германия и Люксембург, няма друга страна в Европейския съюз, която да регулира цените на проектантските услуги. Според логиката на Камарата, във всички останали страни качеството на услугите е изключително ниско и би трябвало да виждаме падащи сгради всеки ден.

Не е ясно как стои въпросът с рекламата на проектантски услуги в България. Няма законова норма за нейната забрана или ограничение, но това не е гаранция,че някое решение на Управителния съвет на Камарата не я е забранил без законово основание.

Поне що се отнася до структурата на бизнес предприятията, инженерите (поне засега!) не са подложени на регулации и могат да встъпват в сдружения.(чл.8). Освен по изследваните критерии за регулация, могат да се направят забележки по някои други изисквания, приети от Камарата на инженерите. Те са задължени да регистрират всичките си договори пред Камарата, а обяснението за това е, че това е мярка за борба със сивата икономика. Интересно е да се разбере как Камарата е открила закономерността между регистрацията на договори и сивата икономика,или това е просто още една мярка за регулиране и неефикасно управление на ресурсите.

Най-новото изискване, което Камарата на инженерите въведе преди броени дни (26 юни 2007, вестник „Дневник”), беше стажът на инженер, който упражнява технически контрол над обект, да се увеличи от 9 на 12 години. Само по себе си това изискване изглежда абсурдно!В някои страни-членки на ЕС няма дори изискван стаж за практика. В други се правят постоянни реформи за либерализация. В България, единствена по рода си в това отношение, освен, че съществува изискване за трудов стаж, то това изискване допълнително се затяга с увеличаване на броя години. Не е ясно как Камарата преценява колко на брой години са нужни за добиването на нужната квалификация. Трудно може и самата тя да оправдае решението си. Ако обяснението е отново ‘повишаване на качеството на предлаганите услуги’, то това вече беше коментирано в текста за минималните цени.

За нещастие се оказва, че България е от онези държави, които вместо да вървят към либерализация, стабилно се опитват да се движат против нея.