Регулиране на фармацевтите в ЕС

Фармацевтичната професия в Ирландия може да се похвали с доста ниско ниво на регулация, поне на фона на останалите страни-членки на ЕС. Доста логично, някои от функциите на фармацевтите са изключително запазени за тяхната професия, защото по-голямата част от лекарствата могат да се продават само в аптеки или поне под наблюдението на фармацевт.

Условията, при които човек може да се сдобие с фармацевтично образование според ирландската образователна система, са доста строги. Всички, които искат да практикуват фармация, трябва да бъдат регистрирани в Фармацевтичното дружество още преди да са започнали образованието си. Има само един университет, където може да се учи фармация,има фиксирана бройка места и като цяло е изключително трудно да се влезе. След четиригодишно образование, кандидат-фармацевтът преминава през едногодишно обучение и след това взима допълнителни изпити. Освен това, през 1996 г. се въвеждат изисквания за отварянето на аптека, отнасящи се до брой аптеки на брой жители, разстояние между аптеките, фармацевтът, който държи аптеката, трябва да има поне 3-годишен опит и др. След тежки критики по отношение на тези изисквания от страна на Европейската комисия, министърът на здравеопазването ги премахва през 2002 г., оставяйки единствено изискването за 3-годишен опит.

Единственият критерий, по който българските адвокати са свободни сами да взимат решения, освен това дали да станат адвокати изобщо,е структурата на адвокатската фирма. По това отношение няма регулации за сдружаването на адвокати, брой адвокати на брой хора или отварянето на клонове на адвокатски кантори. При наличието на адвокатско сдружение изискването е идентично с това в Дания – съсобствениците да са практикуващи адвокати в него (чл. 58).

В заключение, свободната професия на адвоката въобще не изглежда особено свободна. Когато един адвокат започва дейност, освен многобройните закони, който е наизустявал в университета, трябва да запомни и всички регулации,на които подлежи практикуването на професията му(което не е никак лесна работа). Европейската комисия има за цел да съблюдава какъв напредък бележат страните – членки относно либерализацията на адвокатската професия,но в България изгледите това да се случи са минимални, поне в скоро време. Тъкмо напротив, времето се използва за налагането на нови и нови регулации.

Съществуват фиксирани цени за лекарства, които се изписват с рецепта.

Рекламата е етически ограничена и може да осведомява само за съществуването на аптеката и работното й време. Всички тези регулации може би изглеждат доста строги,но те са въведени само от Фармацевтичното дружество на Ирландия и нямат законова база, съответно не са обвързващи. Въпреки това, дружеството е едно, членството е задължително, така че практически няма разлика дали регулациите са приета в законова форма или само от монополна съсловна организация.

Няма изисквания за структура на аптеките и те могат да бъдат собственост както на един фармацевт, така и на сдружение от фармацевти, а също така и компания или човек с не-фармацевтично образование. Въпреки,че Европейската комисия е изчислила доста ниски индекси за навлизане на пазара и практикуване на професията на фармацевт, ако тези индекси бяха изчислени между 1996 и 2002, те биха били едни от най-високите в ЕС.

Направените реформи до огромна степен допринасят за либерализиране на пазара. Основните проблеми в момента са за младите, бъдещи фармацевти, които срещат огромни трудности в навлизането във фармацевтичния бизнес.

Ако Ирландия е създала впечатление за регулирана страна откъм фармацевтичния бизнес, то тя бледнее пред Португалия. В страната съществуват бариери за навлизане в професията и за отваряне на аптека. Ограничен е дори броят на фармацевтите и има стриктни правила за притежаването на аптека. Фармацевтите имат изключителни права за предоставянето на медицински стоки, а също така и изисквания как да се управлява аптека.

Съществуват също регулации при ценообразуването, ограничения в рекламата и бизнес структурата на аптеките. Професионалният съюз на фармацевтите в Португалия е Фармацевтичното сдружение,а членството е задължително. Всичко това води до неоптимално използване на ресурсите. Малкият брой на фармацевтите (поради недостиг на учебен капацитет),а също така и малкия брой на аптеки на глава на населението поставят сериозни проблеми. Явно фармацевтите имат силно лоби, понеже реформи в това отношение не се предприемат.

Невъзможно е да се коментира регулацията на фармацевтичната професия без да се спомене случая на Швеция. Бихме могли да твърдим, че Швеция е единствената страна в ЕС, където няма нито една частна аптека и всички аптеки принадлежат на една компания, наречена „Апотекет АБ”, която е държавна собственост. „Апотекет” единствена има право да снабдява с медицински стоки и изцяло решава къде да се отварят аптеки, какво да се продава в тях и какви да са цените. Освен предлагане на лекарства на широката публика, компанията доставя и за болници и други лечебни заведения.

Образованието за фармацевт е с продължение 5 години. Няма изисквания за професионален опит.Това е доста логично,като се вземе предвид факта,че никой не може да отвори собствена аптека и всички фармацевти работят за една компания. Въпреки,че ценообразуването на лекарствата не е фиксирано, то се решава от държавата и цените на лекарствата са еднакви навсякъде.

Рекламата на лекарства е забранена,а да се рекламират аптеки е безсмислено. Същото важи и за бизнес структурата,която няма смисъл да се коментира,при положение че държавата е собственик на всички аптеки.

Реално погледнато, държавата не си прави труда да регулира фармацевтичния сектор, тя просто го е взела в свои ръце. Още повече Швеция дава ясни сигнали,че не възнамерява да променя нищо в действащата система на държавен монопол.

Пазарът за доставяне на фармацевтични услуги в България е доста регулиран. Право да открива аптека има само магистър-фармацевт, който има минимален стаж от 1 година и е задължително член на Българския фармацевтичен съюз (съответно чл. 222 и чл. 224 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина). Лице без фармацевтично образование няма право да притежава аптека.

Освен това един фармацевт не може да има повече от една аптека (чл.223 от същия закон). Никъде в закона не се споменава дали лицето може да отваря клонове на аптеки. За това може да се съди, че е позволено,след като няма ограничения за отваряне на брой аптеки на брой хора или ограничения за разстояние между аптеките (един плюс за България пред Португалия). Според българското законодателство не може едно и също лице да бъде дистрибутор и собственик на аптека (чл.223). Само заведения за извънболнична помощ могат да отварят аптека за обслужване на граждани (чл.226), а заведения за болнична помощ могат да откриват аптеки само за лично ползване.

Що се отнася до ценообразуването на лекарствените продукти, държавата активно се намесва в това. Тя регулира цените на лекарствата, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства. Също така държавата регулира цените на лекарствата, отпускани с лекарско предписание и определя максимални цени за всички останали лекарства(чл.258).

Рекламата на аптеките не е забранена, поне не официално, а рекламата на лекарствени препарати се позволява само за лекарства,отпускани без лекарско предписание (чл.247). Не е известно да се правят стъпки или дори планове за значителни реформи за либерализация на фармацевтичния пазар. Нито една от регулациите, въведени в закона,няма ясно представена обосновка. Кой се интересува чия собственост е една аптека, след като в нея работят квалифицирани фармацевти? Като всяко едно правило това също се заобикаля със създаването на вериги аптеки,чиито собственици са ‘фиктивни’. Какво значение има дали определено лице може да отваря повече от една аптека, при положение че няма ограничение за броя на клоновете,които една аптека може да има. Следователно няма никакъв смисъл от този чл. 223 от Закона за лекарствените продукти. Задължителното членство в Българския фармацевтичен съюз не е обосновано по никакъв начин,също така какви са ползите или облагите от него. Или-по-скоро-какви биха били вредите от липсата на задължително членство?

По отношение на ценообразуването, доста коментари вече бяха направени за вредите от фиксираните цени-било то минимални, максимални или препоръчителни. Занижената конкуренция ще доведе до реално по-високи цени от тези, които биха се получили след установяване на пазарното равновесие. Също така не е ясно защо могат да се рекламират лекарства без лекарско предписание, а другите лекарства – не. Не се долавя никаква икономическа, политическа, социална или каквато и да е друга логика зад това решение.

Някои партии открито се обявиха срещу предложените промени в закона не само фармацевти да могат да откриват аптеки. Освен това се настояваше не само за фиксирани цени за лекарствата с лекарско предписание,а държавата да определя всички цени за всички лекарства.

Ако се запази привилегията за откриване на аптеки само от фармацевти, много е вероятно България да последва участта на Италия, Испания и Австрия, които се съдят от Европейската комисия поради регулациите,че търговско дружество не може да е собственик на аптека и забрана на веригите от аптеки. За щастие, България е достатъчно далеч от Швеция, що се отнася до регулацията на фармацевтичния пазар, но за нещастие, също толкова далеч е и от Ирландия.


Свързани публикации.