Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Регулиране на адвокатите в ЕС

Автор: Невена Пенчева, Калин Бочуков / 30.06.2007
Оцени тази статия:

Дания е една от страните с най-ниски регулации за практикуване на адвокатската професия. Интересно е да се отбележи, че няма монопол на адвокатите в предлагането на юридически съвети. Основната функция на адвокатите-да представляват клиентите си в съда, не е изключително запазена за адвокатите в Дания. Не са много дейностите, които по закон се извършват от адвокати и регулациите за образование са достатъчно умерени,за да не дават изключителни права. Изискванията, които трябва да се покрият,за да може човек да започне да работи като адвокат,са университетска степен по право и 3-годишен опит. Тези изисквания са минималните и се прилагат в повечето страни.

Що се отнася до фиксираните цени, указанията как да се пресмятат тези цени доскоро се определяха от Съюза на адвокатите в Дания,но това се отмени през 1996. Единственото изискване е цената да бъде разумна,каквото и да означава това.

Рекламата на адвокатски услуги също не е регулирана. Естествено, рекламата не трябва да съдържа невярна или обидна за другите адвокати информация.

Съществуват минимални ограничения относно структурата на адвокатските фирми. Възможните организации са: едноличен търговец или съдружие. Изискванията относно дружеството са да предлага само юридически съвети,следователно собствениците трябва задължително да са практикуващи адвокати. Дания днес е много добър пример за средно високи ограничения за влизане на пазара и ниски регулации за практикуване.

Италия е точно на противоположния край на Дания. Съществуват доста стриктни мерки за навлизане на пазара,а що се отнася до практикуването,регулациите са още по-строги. Членството в адвокатската асоциация е задължително. Сложното разделение на Италианските съдилища на три нива и фактът,че не на всеки адвокат е позволено да се появява във всеки съд, прави практикуването на професията доста ограничено. Например, само адвокати, които имат 12-годишна практика, могат да се явят в съда. Освен това, само италиански граждани могат да бъдат адвокати, задължително притежавайки правно образование от италиански университет.

Цените на правните услуги са абсолютно регулирани и предопределени от италианското Министерство на правосъдието.

До 2002 година рекламата е била напълно забранена,но сега регулациите са леко разхлабени и позволяват табела пред офиса на адвоката или наличието на интернет страница например.

Структурата на адвокатските фирми е ограничена до съдружие, абсолютно е забранено да се установяват компании. Като цяло, адвокатската професия в Италия е доста строго регулирана.

Въпреки,че се правят опити за либерализация,тези усилия да доста вяли и бавни. Общото впечатление е,че още дълго време ще липсва прозрачност.

Великобритания също може да се похвали със средно ниво на регулация за навлизането на пазара за юридически услуги и още по-ниски ограничения за практикуването. Както и в Дания, предоставянето на правни услуги не е изключително запазено за адвокатите. За разлика от Дания обаче представляването от адвокат в съда е задължително.

Членуването в адвокатската гилдия е пожелание. Съществуват два основни вида адвокати: тези, които могат да пледират във висши съдебни инстанции и такива,които могат да пледират само в нисши инстанции, така наречените юрист-консулти. Юрист-консултите имат право да дават правни съвети, свързани с най-различни правни въпроси. Адвокатите, които могат да пледират във висши съдебни инстанции, са още наричани адвокати-специалисти и тяхната основна функция е да се занимават със съдебни процеси и прехвърлянето на имоти.

Юрист-консулт може да се стане след получаване на правно образование и 3-годишен опит. В случаи на липса на правно образование, 5-годишен опит в юридическата сфера и два курса(всеки с продължителност от по 3 години) се изискват. Що се отнася до специалист-адвокатите, за тези с правно образование процесът отнема около 6 години, а за тези с висше образование в друга специалност процесът отнема около 4 допълнителни години след придобиването на бакалавърската степен.

Не съществуват абсолютно никакви регулации в ценообразуването, юрист-консултите и специалист-адвокатите определят цените си по свободно договаряне. Пълна либерализация съществува и по отношение на рекламата. След последните приети промени в закона е позволено в рекламата дори да се споменават цените на услугите,които юрист-консултите и адвокатите предлагат.

Ограниченията на структурата на адвокатската фирма са различни за юрист-консултите и специалист-адвокатите. За първата група изискванията за структура са свободна практика, частна компания или дружество с ограничена отговорност. Що се отнася до адвокатите, единствено структура под формата на дружество не е позволена.

В заключение, Великобритания може да се нареди до страни като Дания и Финландия що се отнася до ниското ниво на регулация за практикуването на адвокатската професия. Разделението между юрист-консулти и специалист-адвокати обаче,дори и да не предразполага към някакви негативни ефекти,не е особено ясно и логично.

Адвокатската професия във Франция се характеризира с доста високо ниво на регулация за правото на практикуване. Членството в Камарата на адвокатите е задължително, на това и отгоре съществуват национална асоциация на адвокатите и регионални сдружения.

Освен за висше правно образование, съществуват редица изисквания за полагане на изпити и няколко години стаж. Правното образование е задължително изискване за разлика от Англия например.

Няма обособени регулации за цени, но изискванията, поставени от Камарата трябва да бъдат взети под внимание и всеки адвокат трябва да се отчита пред нея. Интересен е начинът, по който е ограничена рекламата на адвокатска дейност във Франция.

Адвокатът може да рекламира дейността на Камарата,но не може да рекламира себе си например. Ограничената реклама е в рамките на предоставяне на информация за смяна на офиса и други подобни дейности.

Относно структурата на адвокатските компании, позволява се формирането на частни компании,но се забранява кооперирането между адвокатите или техните фирми. Няма никакви изисквания или ограничения за брой адвокати на брой хора или отваряне на нови клонове.

С една дума, Франция може да се характеризира като страна със стриктни ограничения за навлизане на пазара,но сравнително либерална политика за практикуването на адвокатската професия.

Определено България се нарежда сред държавите с най-стриктни ограничения. Има наложени регулации по почти всичките критерии,които бяха разгледани-минимални цени,препоръчителни цени(при предлагането на правна помощ) и забрана за реклама.

Изискванията за практикуване на адвокатската професия са задължително правно образование,определен изпит и 2-годишен юридически стаж (чл. 4 от Закона за адвокатурата). Естествено членуването в Адвокатската колегия е задължително (чл. 3 от горепосочения закон). В това отношение, правото на предоставяне на правни услуги е монополизирано от адвокатите и България се доближава до регулирани страни като Франция и Италия, когато примерът трябва да са Финландия, Дания и Великобритания.

Определянето на цените за предлаганите услуги също не е под контрол на самите адвокати. Интересна е формулировката на закона: ”Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа”(чл. 36). Интересно ще е да се разбере как адвокатският съвет определя ‘справедливото и обосновано’ възнаграждение. Това би предположило всеки един адвокат да отделя определен период от време и ресурси за извършването на определена дейност,което е,меко казано,невъзможно. Това предполага, че всички адвокати са еднакво продуктивни и използват ресурсите по еднакво ефикасен начин - доста абсурдно предположение! Тези минимални цени биха възпрепятстват свободната конкуренция между адвокатите и в никакъв случай не водят до по-високо качество на предлаганите услуги,както се твърди, че е целта. Тъкмо обратното, минималните цени ощетяват адвокатите,които биха могли да предложат по-високо качество за сметка на тези,които разчитат на минималните цени,за да се задържат на пазара.

Препоръчителните цени са въведени само за предлагането на правна помощ.

Ограничението за реклама е доста неясно формулирано в закона и е отворено за свободна интерпретация. Забранява се „лично пряко рекламиране на професионалната си дейност, извършено в нарушение на този закон” (чл. 132, ал.4). Дали това означава забрана дори да закачиш табела над офиса си, или обява във вестника „Адвокат еди-кой си предлага най-доброто обслужване”? Забраната за реклама в този случай означава да лишиш общата публика от информация,за да не обидиш колегата. По този начин силно се ограничава прозрачността на информацията при забрана за реклама. Съществуването й дава възможност на публиката да разшири знанията си за нови продукти и доставчици и да направи оптималния избор.

Единственият критерий, по който българските адвокати са свободни сами да взимат решения, освен това дали да станат адвокати изобщо,е структурата на адвокатската фирма. По това отношение няма регулации за сдружаването на адвокати, брой адвокати на брой хора или отварянето на клонове на адвокатски кантори. При наличието на адвокатско сдружение изискването е идентично с това в Дания-съсобствениците да са практикуващи адвокати в него (чл. 58).

В заключение, свободната професия на адвоката въобще не изглежда особено свободна. Когато един адвокат започва дейност, освен многобройните закони, който е наизустявал в университета, трябва да запомни и всички регулации,на които подлежи практикуването на професията му(което не е никак лесна работа). Европейската комисия има за цел да съблюдава какъв напредък бележат страните - членки относно либерализацията на адвокатската професия,но в България изгледите това да се случи са минимални, поне в скоро време. Тъкмо напротив, времето се използва за налагането на нови и нови регулации.