Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Регулаторитеи конкуренцията при мобилните комуникации

15.12.2006
Оцени тази статия:

През тази седмица най-после имаше положително развитие в областта на мобилнитекомуникации, което се очакваше от три години насам – беше проведен успешенразговор в рамките на мрежата на третия GSM оператор. За съжаление, тозиразговор все още е само тестов и реалното влизане в експлоатация на цялатамрежа ще се случи най-рано през месец април 2005 г., но той дава основаниеза по-оптимистични очаквания по отношение на цената и качеството на предоставянитемобилни услуги в България.

Развитието на мобилните комуникации в България е съпътствано до този моментс наличието на ясно изразена монополна позиция на един определен играч,което наскоро най-после беше признато и от регулаторните органи. Тази монополнапозиция обаче, не е обоснована от пазарни фактори, тъй като просто конкурентнитесили не бяха оставени да действат. Първият GSM оператор имаше възможноств продължение на около 7 години (1994-2001 г.) да действа като единствендоставчик на тези услуги, а след това беше даден още един лиценз, койтоне беше достатъчен за да причини значително намаление на цените. Все пак,не трябва да забравяме, че именно преди навлизането на втория GSM операторбеше извършено най-голямото намаление.

В момента се получава нещо подобно - въпреки че третият оператор още нее започнал да действа се наблюдава понижение на цените и от двата досегашниоператора. Влизането на трети играч прави договарянето много по-трудно,а и неговата позиция е неблагоприятна, тъй като му е необходимо време заизграждане на мрежата и по-агресивна рекламна кампания поради насищанетона пазара. По тази причина новият играч няма полза да се договаря за поддържанена по-високи цени със съществуващите преди него.

При даването на третия лиценз беше предприета стъпка за увеличаване наконкуренцията, но тази стъпка не беше достатъчна. Възможният вариант бешеда се даде и четвърти лиценз, въпреки че според управляващите това е билотехнически невъзможно. В Европейския съюз има примери (Англия, Германия),където има повече от 3 оператора и следователно в България това също бимогло да се случи.

При тази ситуация възниква въпросът за евентуалното преминаване към новаи по-съвременна технология за мобилни комуникации, каквато е UMTS или т.нар.трето поколение мобилни мрежи. Те дават повече възможности за потребителитепо отношение на предоставяните услуги и могат да предизвикат интерес заизграждане на такива и в България. Само че тук отново се появяват регулаторите,които решават, че трябва да има само 3 такива оператора. При положение,че честотният спектър е различен от този при GSM-технологията и ще бъдеосвободен след известно време, то не става ясно защо точно 3 лиценза щеса достатъчни. Един аргумент за повече оператори е, че е възможно сегашнитеносители на GSM-лицензи да си купят и UMTS-лиценз и просто състоянието напазара да се запази, каквото е в момента – едни от най-високите цени заподобни услуги в Европа, както като абсолютна сума, така и спрямо доходитена човек от населението.

Другият недостатък на сегашната стратегия за лицензиране е, че ще бъдепоискана минимална цена от 70 млн. лв. за лиценз. При оценката на тези лицензитрябва да се вземе предвид цената на последния GSM-лиценз, която беше определенана 54 млн. лв., а според различните подходи за оценяване на консултантскитефирми тя би могла да бъде и много по-ниска (например 7 млн. дол.). Такаче тази минимална цена може да се окаже твърде висока и по този начин даняма желаещи да инвестират в подобна мрежа в България. Това естествено щезабави развитието на пазара на мобилни комуникации, тъй като самото провежданена търга или конкурса се планира след няколко месеца - за началото на 2005г. – и това би могло да отложи допълнително даването на такъв лиценз.

При даването на UMTS-лиценз от една страна се декларира желание за по-голямаконкуренция, но от друга, се иска висока цена с цел реализиране на повечеприходи, което ще възпре тази конкуренция. На практика се преследват двецели, които си противоречат. Само че по-голямата конкуренция, а оттам ипо-ниските цени на услугите ще са полезни на всички потребители, докатопо-скъпите лицензи могат да причинят по-скоро обратен ефект. Ще има по-високпървоначален разход за операторите, който в крайна сметка до голяма степенще бъде понесен от потребителите чрез цените, които плащат за мобилнитеуслуги. В резултат на това цените отново няма да бъдат толкова ниски колкотов останалите европейски страни, а потребителите ще са по-малко на брой отвъзможното.

Като заключение можем да кажем, че все още има достатъчно време посоченитенедостатъци да бъдат преодолени. Изискваната минимална цена може да бъдепремахната, процедурата за даване на лиценз да бъде ускорена, броят на лицензитеда се увеличи поне до 4, а защо не и повече. По този начин наистина регулаторнитеоргани ще заемат отговорна позиция спрямо гражданите, чиито интереси сасъздадени да защитават.
 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).