Ран: Глухи за предупрежденията за дефицит. Политиците пренебрегват на своя отговорност последиците от свръххарченето*

„И какво от това?" е смътната реакция на голяма част от политическата класа във Вашингтон, когато става дума за харчене и облагане. Последиците от фискалната безотговорност на Вашингтон все още не са видими за голяма част от медиите и електората. Но болезнената поука ще дойде – и ще засегне почти всеки американец. Миналата седмица обясних как държавните дефицити задушават така необходимото формиране на капитала. Този текст ще покаже въздействието им върху създаването на работни места и растеж, а следващата седмица ще представя начин за измъкване от тази бъркотия.

На 26 януари Бюджетният кабинет към Конгреса ще оповести новите си прогнози за бъдещи правителствени разходи, данъчни приходи и бюджетни дефицити. Сигурно е, че прогнозите за дефицита и бъдещия размер на правителството ще покажат много голям скок спрямо предишната прогноза на кабинета от август м.г.. Частните анализатори вече изчислиха, че съотношението на държавния дълг към БВП ще бъде повече от 100% от БВП преди края на това десетилетие (от 37% преди три години). Ако здравната реформа и енергийната реформа се състоят, ситуацията ще се влоши значително.

Конгресът оправдава всичкото това допълнително харчене с „основанието", че то създава работни места. През изминалата седмица от Белия дом твърдяха, че пакетът за стимулиране на икономиката „спасил 2 милиона работни места", но точно преди той да бъде прокаран, администрацията каза, че нивото на безработицата ще е най-много 8% с пакета за стимулиране и 9% без него. Сега вече и пакетът е налице, и безработицата е над 10%, което показва, че Белият дом изпитва сериозни трудности, когато става дума за елементарна аритметика.

Представете си, че прекалите с фитнеса и скъсате мускул. Докторът прави малка операция, за да го оправи, и после ви дава сметка от $2 000, която плащате от собствения си джоб. Сега си представете, че има национална здравна система, в която директно или не държавата плаща на доктора. Ако докторът ще получи същите $2 000, държавата ще трябва да обложи с данък вас (или някой друг) допълнителни $2 000 плюс разходите за бюрокрация и всички правителствени процедури, които ще бъдат най-малко още 30%, т.е. $600. Така общата цена на операцията се е увеличила от $2 000 на $2600. Политиците от Вашингтон ще ви кажат да не се притеснявате, защото правителството ще плати само $1 700 на доктора, а вас ще обложи с допълнителни $2 300 (вместо вие да платите на доктора $2 000) и ще твърди, че допълнителните разходи за бюрокрация създава повече (държавни) работни места.

Може би ще бъдат създадени повече държавни работни места, но и Вие, и докторът Ви ще имате по-малко пари да харчите в частния сектор, като така убивате най-малко същия брой частни работни места. Ако на доктора му плащат по-малко на пациент, с времето предлагането на доктори ще намалее, което значи или по-нискокачествено здравеопазване за средностатистическия пациент, или това, че някои пациенти няма да могат да посещават доктор толкова често, колкото трябва. Поне някои пациенти ще загубят и тези, които бъдат обложени, ще загубят още малко от свободата си (защото работят повече, за да платят на бирника), докато в същото време имат по-малко думата за тяхното собствено здравеопазване.

Единственият начин правителството да създаде повече работни места, е като има работници, които произвеждат повече и с по-ниски разходи отколкото частния сектор. (Общият разход за държавно работно място също включва и ефектите на обезсърчаване от допълнителните данъци, които са необходими за финансиране на работното място и фиксираните разходи на държавата). Вярвате ли наистина, че средностатистическият работник в пощата е по-ефективен от тези, които работят за FedEx или UPS?

За последния четвърт век много правителства по света приватизираха бивши държавни предприятия. Направиха го, защото имаше растящо количество доказателства, че ефективността и качеството е по-вероятно да се подобрят, ако производството беше в частни ръце – и в огромното мнозинство от примери става точно така. Историята е показала отново и отново, че когато правителственият сектор се уголемява, икономическият растеж се забавя, има по-малко създадени работни места и хората стават относително по-бедни. Защо мислим, че този път резултатите ще са различни?

С увеличаването на дълга като процент от БВП, общият брой лихвени плащания необходими за изплащането на допълнителния дълг (след приспособяване с инфлацията) ще се увеличат, което значи повече и повече пари на данъкоплатците да се харчат, за да се плати единствено лихвата, а не за да бъдат произведени услуги от държавата. Ако данъците се увеличават, за да се плащат допълнителните лихвени плащания, данъкоплатците ще имат по-малко стимули да работят, да спестяват и да инвестират, и по-малко пари да харчат – така че икономическият растеж и създаването на работни места ще се забави. Това не е въпрос на идеология, а функция на основна математика.

Накрая, имайки предвид, че политиците с неохота вдигат данъците, за да изплатят допълнителното харчене и дълг, които създадоха, те често прибягват до това да принтират изобилни количества пари (или на модерен централно-банкерски жаргон – „количествено облекчаване"), за да покрият с хартийки старите им престъпления – което води до друго престъпление – инфлация. Когато инфлацията се случи, парите купуват по-малко стоки и услуги – и има много от ефектите на допълнителен данък – което, както посочих по-рано, може да доведе само до по-бавен растеж и по-голяма безработица.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 20 януари 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.