Ран: Безотговорният съсед*

Гръцката разпуснатост удря България и Македония

Дали сте собственик на дом или сте държава, във всички случаи е по-добре да имате отговорни съседи.

Две от съседните на Гърция страни са Македония и България. Гръцката финансова криза причинява проблеми и в двете страни, но в по-голяма степен в Македония. Институтът ОХРИД, македонска организация, насърчаваща политиката на свободния пазар, и Институтът Хайек, базиран в Австрия, организираха конференция в Скопие миналата седмица, в която местни и международни представители на властта, частни бизнес лидери и учени се срещнаха, за да обсъдят глобалната финансова ситуация и нейния отпечатък върху Балканите.

Македония е част от Югославия до 1991 година, когато получава независимостта си, но Гърция продължава да я наказва безпредметно за отминали исторически събития. Сегашната територия на Македония е била окупирана многократно през последните няколко хиляди години. Всеобщо приета е асоциацията с Александър Велики и баща му Филип (който всъщност е роден в днешна България).

Гърците имат емоционална привързаност към името и имат гранична област, наречена Македония, въпреки че славяните са основното население по земите на сегашната държава  Македония през последните 1300 години. Въпреки това, когато Македония декларира своята независимост от Сърбия, гърците настояват, че тя няма да носи това име и така страната е приета в ООН с името Бивша Югославска Република Македония – едно доста странно име за държава – което македонците отказват да приемат.

Повечето държави по света, включително и САЩ, признават Македония с името, което тя е избрала, Република Македония, но гърците продължават да се съпротивляват. Гърците блокират влизането на Македония в НАТО и пълното й членство в ЕС. Диспутът за името обаче не пречи на Гърция и Македония да търгуват активно една с друга и да имат нормални търговски отношения, които включват значителни гръцки инвестиции в Македония. И все пак, гърците са ‘заклещили’ Македония, защото няма излаз на море и също така са я ‘заключили’ отвън НАТО и ЕС. В момента гръцката финансова криза води до сериозен спад на износа (12% от традиционния й пазар) от Македония към Гърция.

България, която граничи с Гърция и Македония, се справя доста по-добре. Тя е член както на НАТО, така и на ЕС. Докато Гърция позволи публичният й дълг да достигне неустойчивото ниво от 125% от БВП, България има един от най-ниските дългове в света от само 15%. Членовете на еврозоната трябва да поддържат нивото на публичен дълг под 60%. (Забележете, че Франция, Германия, Италия, Испания и повечето от другите държави надвишават това ниво и по този начин не са в позиция да отпускат спасително финансиране за когото и да е.) България още не е въвела еврото, но валутата й е закрепена към него. Страната поддържа нисък дефицит, но в последните седмици позволи нивото му да надвиши 3%. Това може да се поправи с намаление на нивото на харчене, но само ако правителството демонстрира твърдост и кураж на фискалния фронт.

В последните години (преди началото на глобалната рецесия) България постига значителен реален икономически растеж на глава от населението от малко над 6%. Македония не се справя толкова добре, но дори и така постига средногодишен кумулативен ръст от 4,7 % за 5 години. И двете държави продължават с икономическите реформи и се движат към повече икономическа свобода, за разлика от Гърция. България има предимството да притежава една много активна, про-пазарна организация – Институтът за пазарна икономика (ИПИ) – която агресивно промотира реформа за свободен пазар.  

Македония сериозно засилва усилията си за реформа към по-свободен пазар в последните три години и намалява размера на правителството си до около 33% от БВП. Основна причина за по-бързия темп на растеж в Македония и България, за разлика от Гърция, е че и двете държави въвеждат плосък данък от 10%, подоходен и корпоративен. Гърция има максимално ниво от 40%, което сега може да се повиши като част от международното споразумение за финансово спасяване на страната. Защо някой си мисли, че сега гърците ще плащат данъците си, които ще са над 40%, имайки предвид, че те не са били склонни да ги плащат при сегашните нива, е извън всякаква разумна и икономическа логика.

Македония и България толерират корупцията в продължение на много години, но нивото на корупция в тези две държави е скромно в сравнение с Гърция. Част от тази корупция е завещание от санкциите върху Сърбия в средата на 90те години, когато да се внасят контрабандно стоки през Македония и България в Сърбия е доходоносен бизнес – толкова печеливш, че е позволявал да се подкупват правителствени служители в Македония и България, за да поглеждат на другата страна.

На Гърция, от друга страна, бяха направени твърде много компромиси от страните в ЕС в продължение на много време. Гръцките политици години наред лъжеха за фискалното здраве на страната и предоставяха неверни данни. Данъкоплатците от Европа и САЩ ще трябва да платят повече, а хората от Македония и България ще се сблъскат със свиване на пазарите им, дължащо се на гръцката безотговорност.

Иронично е, че настоящата политика на САЩ и на някои европейски правителства е същата като тази, която доведе Гърция до ръба – включвайки по-високи нива на данъците. В същото време САЩ и западноевропейските политици игнорират очевидния факт, че страни с нисък и плосък данък, които контролират разходите си, се справят по-добре от онези с разпусната бюджетна политика. Какво трябва да се случи, за да се събудят?

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ във вторник, 01 юни 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.