Противоречивите ефекти от земеделските субсидии в България

Българските зърнопроизводители със сигурност са доволни от нарастващите всяка година субсидии на единица площ, които получават от ЕС и доплащанията от националния бюджет. Единственото, което не им харесва е, че все още получават доста по-малко средства от колегите си в повечето останали държави-членки на Общността. Бюджетната рамка за периода 2007-2013, както и перспективата за изравняване на земеделските субсидии за българските фермери с тези на западните им колеги през 2016 г. насочи значителен инвеститорски интерес към земеделската земя, която обещаваше добра възвръщаемост.

В резултат на това земеделската земя поскъпна драстично в периода 2006-2011 г. – средно с 20% на година (изключение прави единствено кризисната 2009-а г.).

Източник: ИПИ

Наливането на пари на единица площ и раздробената собственост върху земята логично доведоха до изострена конкуренция между производителите в търсенето на земя под аренда. В резултат на това наблюдаваме близо 100% увеличение на рентата/дка за същия период – ефект, който очевидно дава поводи за радост на собствениците на земя. Как това обаче се отразява на балансите на земеделските производители?

Само за четири години – от 2008 г. до 2011 г. арендата, която плащат фермерите, се увеличава от 6% до над 18% от смесения* (разбирай общия) им доход, по данни на НСИ. За сравнение, през периода 2003-2006 г., за когато има данни на Евростат, този процент се движи между 6,3% и 3,5%. На практика нетното значение на субсидиите намалява с всяка изминала година. Ако съпоставим разходите за аренда спрямо получените субсидии получаваме следната интересна графика:

Източник: Евростат

Както вече отбелязахме, една от основните причини за драстичната разлика със средните нива за ЕС-27 е раздробената собственост на земята в България. Другата е растящият глад за земя заради увеличаващите се плащания на единица площ. От графиката е видно, че най-вероятно още през тази година разходите за аренда ще доближат две трети от стойността на получените субсидии.

За да оценим ефекта на субсидиите по-пълно, следва да разгледаме влиянието им върху два други аспекта – разходите за инвестиции и доходите на фермерите.

От изнесената таблица не се вижда особена връзка между размера на субсидиите и разходите за инвестиции. Броят на наблюденията е прекалено малък, за да се правят категорични изводи, особено ако трябва да разделим периода на две части – преди и след 2007 г. Така например, ако вземем целия период от 2000 до 2011 г. се наблюдава някаква, макар и слаба връзка (r2=0.3598). Ако вземем последните четири години се наблюдава обратна връзка, която е доста по-силна (r2=0.60). И двете уравнение, разбира се, не са особени коректни.            

Що се отнася до фермерските доходи, те очевидно зависят в най-голяма степен от реколтата и цените, на които тя може да бъде продадена – т.е. както на климатични, така и на конюктурни фактори, често външни за страната. Ако погледнем графиката по-долу ясно ще видим няколко неща:

• предприемаческият доход (доходът след плащане на заплати, аренда и лихви) не се увеличава с нарастване на субсидиите (една от причините е инфлирането на арендата и цената на земята, породена от субсидиите на единица площ)
• делът на субсидиите в чистия доход на фермерите нараства значително – от 0,4% до 40% в периода 2000-2011 г.
• спада делът на приходите от самата фермерска дейност (освен в година с шоково повишаване на цените на храните като 2008-а г.)

Източник: Евростат

* Смесеният доход се получава като от Нетната добавена стойност (БДС минус инвестиции) се извадят разходите за заплати и данъците и се прибавят субсидиите