Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Прокуратурата и съдът не разбират смисъла на вътрешния контрол

Автор: Петя Георгиева / 07.06.2019
Оцени тази статия:

Съгласно закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС) всяка публична организация в България подлежи на одитиране от свое звено, специално създадено с цел да идентифицира и оценява рисковете в организацията;  да оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол и да дава препоръки за подобряване на дейностите в организацията (чл. 5 на ЗВОПС). Годишният доклад за дейността по вътрешен одит за 2018 г. във Висшия съдебен съвет (ВСС) и в Прокуратурата на Република България (ПРБ), публикуван на страницата на ВСС през изминалата седмица, дава възможност да се запознаем с констатациите и препоръките на одиторите за състоянието на системите за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт.

Докладът е изключително критичен към състоянието на системите за финансово управление и контрол в Прокуратурата на РБ. Отчетените недостатъци са съществени и засягат всички елементи на финансовото управление и контрол: липса на предварителен контрол, недостатъци в системите за управление на човешки ресурси и деловодната дейност, определянето на допълнителни възнаграждения на съдебни служители в ПРБ, управлението на обществените поръчки и много други. Ето някои примери:

  • В 10 от 28 одитирани прокуратури не е документирано осъществяването на предварителен контрол;
  • В 7 прокуратури не са спазени изискванията на Инструкцията за деловодната дейност относно съдържанието на трудовите досиета на прокурорите, а в 6 съдържанието на трудовите договори не съответства на изискванията на Кодекса на труда;
  • В 3 прокуратури не са спазени разпоредбите на действащия правилник за администрацията на ПРБ и Правилата за организация на работната заплата на магистратите и съдебните служители в ПРБ при атестиране и увеличаване на индивидуалната месечна работна заплата на първоначално постъпилите съдебни служители;
  • В 3 прокуратури са прилагани неправилно определени разходни норми за гориво;

и много други.

Звеното за вътрешен одит дава 69 препоръки на прокуратурата за подобряване на системите. Въпреки че се отчита подобряване на броя на дадените препоръки (през 2017 г. те са били 99), одитът констатира, че ключовите служители в прокуратурата не разбират смисъла на вътрешния контрол и това е причината за допуснатите пропуски и слабости (стр. 15).

 

Що се отнася до ВСС, докладът отбелязва още по-големи недостатъци. Налице са съществени пропуски в планирането и управлението на бюджета; вътрешните правила за финансово управление и контрол не са актуализирани, а част от контролните процедури липсват; системата за двоен подпис не работи; недостатъци има дори в счетоводното обслужване и администрирането на приходите. Ето някои примери:

  • Липсва стратегия за управление на риска;
  • Липсват информационни и комуникационни системи;
  • Липсват вътрешни правила за изплащане на възнаграждения на вещи лица;
  • Не се прилага задължителната система за двоен подпис;
  • Не са определени лица, които да извършват предварителния контрол за законосъобразност;
  • Счетоводните системи страдат от значителни слабости;

и много други.

Звеното за вътрешен одит дава 20 препоръки (през 2017 г. са били 24) за съществени слабости, които изискват незабавни действия от страна на ръководството. Констатира се липса на цялостен преглед на дейността от страна на ръководството на ВСС, което води до слабости и недостатъци в процесите по управление на риска, неяснота за смисъла на контролните механизми и неадекватни вътрешни правила и процедури (стр. 26).

В заключение ще отбележим, че съдебната власт е призвана да следи за спазването на закона и от нея се очаква и да го спазва и да дава пример на останалите власти. Можем да се надяваме в най-скоро време препоръките на звената по вътрешен одит в структурите на съдебната власт да бъдат изпълнени и системите за финансово управление и контрол в тях – трайно подобрени.