Проектите ми са по-добри от проектите ти

Институтът за пазарна икономика публикува своята позиция по направените от членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) коментари и квалификации по адрес на неправителствените организации, работещи в сферата на съдебната реформа. Коментарите от страна на членове на ВСС бяха направени по време на заседание на Пленума на ВСС на 14 март т.г.

СТАНОВИЩЕ

от

Институт за пазарна икономика

Относно: Информация за всички проекти – приключили, в изпълнение и предстоящи, касаещи дейността на съдебната система, финансирани по Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система” по Оперативна програма „Добро управление”

Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,

С настоящето становище изразяваме позицията си във връзка с проведената дискусия по т. 18 от дневния ред на Пленума на Висшия съдебен съвет на 14.03.2019 г. относно Информация за всички проекти – приключили, в изпълнение и предстоящи, финансирани по Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система” по Оперативна програма „Добро управление” (ОПДУ), предоставена в изпълнение на решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по Протокол № 2/24.01.2019 г. С решението си по Протокол № 2 от 24.01.2019 г. (т. 14.3) Пленумът възлага на главния секретар на ВСС да изиска посочената информация от ОПДУ.

Мотивите, посочени в дискусията по Протокол № 2 от 24.01.2019 г. относно желанието за получаване на тази информация, а именно избягване на дублиране на дейности, обмяна на идеи и опит следва да бъдат приветствани. Това, което буди притеснение обаче, е фактът, че провелият се  на 14.03.2019 г. дебат на практика разкрива не интерес как би могла да бъде използвана натрупаната от неправителствените организации (НПО) експертиза, а цинично отношение към работата на гражданските обединения и фундаментално неразбиране на тяхната роля. Изпълнението на проекти от НПО по ОПДУ, касаещи съдебната власт, бе окачествено като „най-обикновено кльопане на пари”, „изразходване на пари, на което сме свидетели в продължение на години, години, години!”, „паразитиране на гърба на съдебната реформа”,  „чийто ефект е толкова спорен, че не може да бъде”.[1] Според ВСС заслужаващи доверие бенефициенти по ОПДУ в сферата на правосъдието са само държавни органи. Мотиви за това заключение не са посочени. Парадоксално Пленумът отказва да приеме за сведение част от информацията, която сам е изискал и то само защото се отнася до НПО.

Във всяка държава с развита демокрация, НПО концентрират специфична експертиза и представляват коректив на властта, включително съдебната, като играят ключова роля в развитието на обществото. Поради тази причина държави, в които властта има авторитарен уклон, упражняват върху гражданския сектор свръх контрол, прекомерно регулиране и дори забрана или ограничаване на дейността, дискредитиране и откровени атаки.

В България необходимостта от съдебна реформа е в дневния ред на правителството, обществото и ЕС в продължение на години. Това е наложило съществуването на НПО, които осъществяват функции по мониторинг, консултации и/или критика на процесите в съдебната система. Създаването и работата на НПО е естествена гражданска реакция при наличие на проблемна зона в обществения живот. Това е и една от причините Конституцията да е закрепила правото на гражданите да се сдружават и правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява (чл. 39 и чл. 44 от КРБ). Силната концентрация на власт представлява опасност и именно затова има нужда от противовеса на гражданското участие. За такъв риск, включително в съдебната власт, говори и покойният председател на Конституционния съд Румен Янков в становището си по КД 17 от 2002 г.: „…ако се допусне който и да било орган от властите да действа безконтролно, той ще се превърне в източник на деспотизъм. Магистратурата не прави изключение.(…) Голяма е опасността да се оформи изолирана власт, която под претенции за независимост се противопоставя на всяка промяна, търсене на отговорност и прозрачност…”  

Намираме нападките към НПО за необосновани, тъй като:

1. Легитимният орган, който оценява дали дадено НПО отговаря на условията за финансиране (по предварително определени критерии и правила), контролира изпълнението и оценява резултатите е донорът. В този случай управляващият орган на програмата е дирекция „Добро управление” в Администрацията на Министерски съвет. В този смисъл ВСС няма правомощия да преценява дали НПО следва да изпълняват проекти по ОПДУ и да оценява тяхното изпълнение. Ако членовете на ВСС смятат, че е налице проблем при финансирането и реализацията, следва да се отбележи, че компетентният да разгледа този въпрос е управляващият орган на ОПДУ.

2. Правото на гражданите да се сдружават е закрепено в Конституцията, а правилата как това се случва, как се извършва тяхната дейност и как те се отчитат са уредени в специален закон (Закон за юридическите лица с нестопанска цел, ЗЮЛНЦ). По силата на ЗЮЛНЦ и договорите между донора и НПО, последните осигуряват прозрачност и отчетност за дейността си, обикновено лесно проследими на официалните интернет страници на съответните организации.

3. Без никакви доказателства, проучване и анализ, ВСС едностранно обявява част от финансирането по европейски програми за безпредметно. Изявленията на тези членове на Съвета, които отказват да приемат за сведение информацията за извършената от НПО работа в областта на правосъдието, обезсмислят политиките на ЕК и европейския данъкоплатец в лицето на механизма на структурните фондове.

4. Тези нападки изглежда преследват целта неоснователно да дискредитират пряко гражданските обединения и косвено донора, избрал да финансира именно тях.

5. Изявленията изкуствено противопоставят правителствения и неправителствения сектор, като придават немотивирано на първия омнипотентност по отношение изпълнението на проекти с европейско финансиране, а на втория – яловост.  

Като се имат предвид спекулациите, че Механизмът за сътрудничество и проверка на ЕК може да бъде преустановен тази година, необходимостта от външен за системата на правосъдието мониторинг може да се окаже все по-нужен.

С оглед на изложеното по-горе, смятаме, че подобна реторика следва да се преустанови и остро се противопоставяме на дискредитирането на експертизата на НПО сектора в общите усилия по реформиране на съдебната система.

[1] Пълен стенографски протокол № 6 от заседанието на Пленума на ВСС, проведено на 14.03.2019 г., стр. 51-58