Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Продажбата на „Булгартабак”

Автор: Петър Ганев / 16.09.2011
Оцени тази статия:

През тази седмица в икономическата комисия в Парламента се проведе обсъждане на сделката за „Булгартабак”, на което на практика бяха изказани почти всички гледни точки около сделката и приватизационната процедура. Въпреки целия шум около продажбата в последните дни, можем спокойно да откроим няколко момента:

  • Поради тежкото политическо минало на идеята за продажба на „Булгартабак”, както и заради чувствителността на синдикатите по темата, бяха заложени агресивни условия по сделката, които изплашиха потенциални инвеститори. Под агресивни условия тук се разбират неща като задължително изкупуване на тютюн, обезпечения на държавата върху активите, щедри социални ангажименти и т.н. Всичко това фигурира като теза в ранен доклад на консултанта по сделката, където е записано, че подобни условия ще изгонят потенциални инвеститори. Развитието на сделката показа, че точно това се случи. Условията, които бяха облечени във фразата „изгодни за държавата”, всъщност изгониха инвеститори и смъкнаха цената;
  • Аргументите против сделката бяха глуповати и политически. Основният аргумент бе, че не се знае кой е „реалният” купувач, а не толкова критика към параметрите на сделката. И за какво ни е да знаем името на купувача, другари депутати? Ето, например, утре излиза някой и казва „ей този е истинският купувач”. И какво правим? Ако не ни харесва името му, спираме сделката ли? Въобще цялата тази драма около името на собственика е поредното доказателство, че съдбата на подобно дружество трябва да бъде държана далеч от помислите на политиците. Има плащане и условия по сделката (добри или лоши) и те трябва да се спазват; името на собственика не е важно. Едва ли хората, когато пазаруват ежедневно най-различни стоки, ходят и разпитват кой е собственик на предприятието, което е произвело дадената стока. Важни са условията по сделката (каква е цената и качеството на това, което купуваме), собственикът не ни интересува.
  • Синдикатите близо до „Булгартабак” се разкриха. Поведението и изказванията на браншовите синдикати бяха недвусмислени – с все сила против всякаква сделка, без значение какви са социалните ангажименти и без реални аргументи. Основният синдикален аргумент в икономическата комисия против приватизацията бе лош поглед към депутатите и твърдото „Вие продадохте не само „Булгартабак”, но и работниците в него”. И това е то, изказването спря дотук. Непреклонно несъгласие, но без никакви мотиви. Да, от националните синдикати имаха своите аргументи и резерви около параметрите на сделката (като неустойките при неспазване на социалните ангажименти), но в случая визирам само браншовите синдикати, които са против всякаква приватизация.

Защо браншовите синдикати са против каквато и да е сделка? Защото да си синдикален лидер в държавното „Булгартабак” е квази-държавна позиция, която има властови и политически нюанси. При една приватизационна сделка, каквито и да са социалните ангажименти, след няколко години тези властови и политически ноанси изчезват. Ето защо браншовите синдикати не се интересуват от социалните ангажименти и са изначално против сделката – просто въпросните властови и политически облаги ще изчезнат и хора, които аз често наричам с кодовото име „функционери”, ще станат по-малко „функционери”.

  • Движение по „линията” на пазарната икономика. В икономическа комисия бе цитиран и американски икономист, който, запитан какво се е променило в страната от предходното му посещение, казал „Нищо. И предния път се приватизираше „Булгартабак”, и сега пак се приватизира „Булгартабак”. Когато тази приватизация се случи, преходът в България ще свърши”. Това изказване ми припомня една случка в УНСС, когато, изучавайки „Икономика на прехода” бях вдигнат на дъската и ми бе показана една хоризонтална линия – вляво комунизъм, вдясно пазарна икономика. Бях запитан къде според мен е България? След сериозен размисъл и без да аргументирам по никакъв начин отговора си, аз забих тебешира малко след средата по посока на пазарната икономика и получих одобрението на преподавателя. Убеден съм, че това упражнение бе безсмислено по своя характер, но едно е сигурно – приватизацията на „Булгартабак” означава по-малко връзки със “светлото” минало и повече пазар. 

Продажбата на „Булгартабак” е наистина знаково събитие. По всичко личи, обаче, че скоро предстои и друга продажба, която ще бъде далеч по-знакова. Приватизацията на „БДЖ Товарни превози” изглежда все по-реална. Преструктурирането в железницата раздели активите между дъщерните дружества и отвори пътя за продажба, която по-всичко личи е условие на Европейската комисия, за да позволи спасяването на железницата с държавния заем от Световната банка. Ето тази приватизация вече ще срещне истински отпор от всякакви анти-пазарни субекти (т. нар. функционери).