Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Проблемите и решенията са ясни, но трябва воля*

Автор: Калоян Стайков / 18.09.2015
Оцени тази статия:

След пет промени в Закона за енергетиката през първите седем месеца на годината бизнесът и управляващите са се договорили за изготвяне на пътна карта за реформи в енергетиката. С други думи един от най-инертните сектори, който разчита в голяма степен на предвидимост, е изправен пред още промени.

В интерес на истината „реформите” в електроенергетиката започнаха още през 2012 г. със следните промени:

  • прехвърляне на мрежовите такси, сега известни като цена „задължения към обществото”;
  • свиване на регулаторно признатите технологични разходи на компаниите под реалните им нива;
  • потискане на инвестиции;
  • налагане на нови данъци и такси върху производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВИ);
  • ограничаване на изкупуваното количество на електроенергия от ВИ и високоефективно комбинирано производство;
  • и какво ли още не...

 

Всичко това се правеше, за да не се увеличава цената на електроенергията, но не само за домакинствата, а и за стопанските потребители. Постигнатият ефект наистина беше задържане на цената на електроенергията или минималното ѝ увеличение, но страничните ефекти от всички тези мерки бяха натрупване на огромни дефицити и дългове в НЕК и забавянето на плащания към контрагентите на компанията.

В периода 2012-2015 г. потребителите на свободния пазар не протестират. В началото на 2012 г. средната цена на електроенергията без допълнителни такси и акциз за свободния пазар е 72-80 лв./МВтч[1], а в началото на 2015 г. – 75-80 лв./МВтч. Цената на задълженията към обществото в началото на 2012 г. е 18,31 лв./МВтч, а в началото на 2015 г. – 18,93 лв./МВтч. С други думи цените на електроенергията и на задълженията към обществото са се увеличили с между 0,6% и 4% за последните три години или с не повече от 0,7% на година за последните три години. От август 2015 г. цената на задълженията към обществото се увеличава от 18,93 лв./МВтч на 37,90 лв./МВтч, а потребителите на свободния пазар излизат на протест и успяват да се споразумеят с управляващите за реформи.

Една от предстоящите промени е, че представители на работодателите ще бъдат назначавани в бордовете на директорите на държавните компании в електроенергетиката. Това е класически пример за конфликт на интереси. Чии интереси ще защитават представителите на работодателите в бродовете на държавните компании – интересите на компаниите или на потребителите на електроенергия? От една страна представителите на работодателите наистина могат да идентифицират злоупотреби, неефективности и възможности за икономии. Но дали ще спрат дотам или ще се изкушат да подкрепят решения, които им осигуряват краткосрочни ползи за сметка на дългосрочното влошаване на финансовата позиция на държавната компания, като например свият инвестиционните ѝ разходи?

Съгласявайки се да вкарат хора от частния сектор в бордовете на държавните компании, управляващите ефективно признават, че държавата не може да се справи с управлението на тези компании и има нужда от външна помощ. Ако е така, защо просто не ги приватизира и да спести на всички сегашните главоболия? Нещо повече – защо не се създаде реален пазар и конкуренция в сектора, а не сегашния квазипазар, на който продават почти изцяло държавните АЕЦ, ТЕЦ „Марица изток 2” и НЕК? Ако има пазар, всички злоупотреби и неефективности ще изчезнат от само себе си, тъй като ще има конкуренция и борба за пазарен дял.

Всъщност цялата идея тепърва да се търсят мерки за реформиране на сектора е абсурдна, тъй като тези мерки са отдавна известни и се дъвчат както от експерти в България, така и от международни институции като Европейската комисия и Световната банка. Докладите на ЕК и СБ бяха публикувани в средата на май, а препоръките са разделени на незабавни и средносрочни. Ако дори и малка част от тях бяха реално приложени, ефектите от тях вече щяха да са видими и можеше да се мисли за надграждане. Вместо това държавните институции се въртят в кръг – Комисията за енергийно и водно регулиране казва, че изпълнителната власт трябва да намери резерви в системата (което частично е вярно), а от Министерството на енергетиката твърдят, че КЕВР е независим орган и той определя цената (което също частично е вярно). Междувременно проблемите в сектора продължават да се трупат, а предлаганите решения като тези от изминалата седмица могат само да влошат ситуацията.

*Заглавието е от статия на ИПИ за проблемите в сектора на държавното здравеопазване, публикувана на 11.07.2014

 


[1] Статия в сайта 3е-news.net със заглавие „Пазарът на електроенергия в България - мисията невъзможна”