Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Прекаленият популист никому не е драг

Автор: Иван Брегов / 23.02.2018
Оцени тази статия:

В края на декември 2017 г. бе въведено допълнително задължение за бизнеса - при продажбата на търговско предприятие или на дялове от дружество с ограничена отговорност (ООД) продавачът да докаже, че е изплатил всички заплати и осигуровки на служителите си за период от три години назад от датата на продажбата.

Замисълът на подобен тип задължение намира оправдание поради редицата зачестили случаи на дългосрочно неплатени заплати към служителите и последващо прехвърляне на собствеността (и отговорността) към новите стопани на предприятието. А новите собственици най-често се явяваха бизнесмени, с предприемачески дух в усвояването на социални помощи.

Промените засегнаха няколко закона и на този етап трудно може да се прецени породили ли са желания ефект или са послужили за популистко лустро на политиците. Но негативният им ефект бързо намери проявление – целта на закона не беше обезпечена с необходимата процедура за прилагане - институциите нямат ресурс да прилагат закона като правят реални проверки, а така и търговците не могат да докажат липсата на задължения. Като последица Търговският регистър започна да постановява откази за вписване в промяна на собствеността на търговците. А без това официално действие няма и официално валиден резултат. След тази „реформа в полза на хората” близо три месеца в България реално трудно или почти невъзможно е да се промени собствеността на търговско дружество, регистрирано като ООД. За да намерят изход от създадения хаос от изпълнителната власт приеха образец на декларация, с която продавачът да декларира липсата на задължения.

Нужно ли беше всичко това?

Освен промените в Търговския закон „ремонтирани” бяха и Кодексът на труда (КТ) и Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Измененията разшириха правомощията на Главна инспекция по труда (ГИТ):

  • да упражнява контрол по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. Това не е нещо ново за Инспекцията, просто действалият години наред текст на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ беше възпроизведен като изрична т. 12. Далеч по-голяма тежест има изменението на ГПК, с което на предписанията на Главна инспекция по труда се дава изпълнителна сила, така че работниците да могат да съберат възнагражденията си с помощта на частен съдебен изпълнител.
  • Инспекцията може да иска и откриване производство по несъстоятелност при неизплатени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Това е смислен текст, който има най-голяма тежест и би дисциплинирал работодателите.

Предвид развитите правомощия на ГИТ и заявените гръмки цели преди приемане на закона – да се спрат изцяло случаите на злоупотреба с неплатени трудови възнаграждения можем да направим извод за следното:

  • След като Главна инспекция по труда няма ресурс да проверява за неиздължени възнаграждения, се стигна до практическото решение Търговският регистър да приема на доверие декларациите на продавачите. А  идеята беше за реален ефект, не за деклариран такъв. Средството определено не постига прогласената цел.
  • Декларирането на невярно съдържание в декларацията влече за продавача наказателна отговорност - лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, но няма да доведе до реалното плащане на работниците.

Значи вместо работещо решение получихме шумна политическа декларация, скрепена с краткотраен административен хаос както за търговците, така и за служителите на Търговския регистър. Хаосът бива решен с допълнителна бюрократична тежест – подаването на още една декларация. Реално – изменението и на Търговския закон бе едно излишно действие, популистки пиар за сметка на гражданите и администрацията.