Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Преброяване ‘21: В половината общини хората над 65-годишна възраст са двойно повече от децата

Автор: Адриан Николов и Теодор Недев / 14.10.2022
Оцени тази статия:

След като миналата седмица представихме най-общо населението в различните общини както и динамиката в ключовите градове на страната, днес продължаваме поредицата за преброяването с поглед към застаряването в различните части на страната.

През 2021г. делът на населението над 65г. в цялата страна е 23,5% от общото. Общините с по-нисък дял са 65 на брой, като сред тях попадат големи градове като Столична (19,6%), Пловдив (20,2%), Варна (20,3%) и Бургас (21,1%). Още 173 общини попадат в диапазона между 20% и 30% дял на възрастното население към общото.

Очаквано, има и общини със значително по-висок дял на възрастното население. Докато общините с най-малко хора над 65г. имат дялове не много под средното – Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини – Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%) – са доста над средния. Общините с най-дълбоко застаряване са разположени в Северозападна България, особено по границата със Сърбия, но също така и по Дунав, в Средногорието и Родопите.  Повечето от тези райони са с ниска степен на икономическо развитие и можем да твърдим, че  част от застаряването е следствие от миграционните процеси и напускането на младите хора към големите градове и извън страната.

(Интерактивна версия на картата)

За десетте години от последното преброяване делът на хората над 65г. в страната е нараснал с точно 5 пр. п. (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване е почти повсеместен, като само в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо е понижението в общините Криводол (-3,1 пр. п.), Якимово и Братя Даскалови (-2,5 пр. п.) и Ружинци (-2,3 пр. п.). Общините, в които делът на възрастните се е увеличил най-много са Неделино (13,9 пр. п.),  Баните (12,6 пр. п.) и Джебел (11,9%)[1]. Приблизително половината от общините (общо 124) бележат увеличение на възрастното население, по-високо от средното страната, а по-бързи процеси застаряване има в Южна и Източна България. Това в известна степен се дължи на факта, че силно застарелите региони на север и на запад вече са с висок дял на възрастното население още през 2011г.

(Интерактивна версия на картата)

Друга гледна точка към застаряването можем да получим от отношението на населението над 65-годишна възраст спрямо децата до 14-годишна възраст. През 2021г. стойността на този показател е 167% (т.е. на 100 деца се падат 167 души над 65г.), което е с 27,4 пр. п. повече от 2011г. (139,6%). В 78 общини отношението е по-ниско от средното, като тук отново влизат големите градове с техния висок брой жители и сравнително добра демографска динамика. Едва в осем общини броят на децата до 14-годишна възраст надхвърля броя на жителите над 65г., като показателят е най-добър в Кайнарджа (67,8%), Сърница (70,8%) и Гърмен (72,5%). Най-много възрастни спрямо деца има в Бойница, където за всяко дете има над 13 възрастни хора над 65 години (1321,9%), Невестино (1105,7%), Георги Дамяново (900%), Баните (724,6%).  В половината общини в страната (132) се падат над двойно повече хора над 65г. спрямо деца до 14г. И този показател е най-висок в общините покрай сръбската граница, в дунавските общини в Северния централен район, Средногорието и Родопите, където демографската картина е била далеч по-благоприятна през 2011г.

(Интерактивна версия на картата)

Отношението на хората над 65-годишна възраст спрямо групата 15-64 години също расте. Докато през 2011г. то е било 27,1%, през 2021г. вече достига 37,7%, или ръст от над 10 пр. п. Само в 68 общини стойността на показателя е по-благоприятна, а в 81 броят на хората над 65г. е над 50% от тази на хората в работоспособна възраст. В 7 общини показателят дори надвишава 100%., като най-високите му стойности са в Бойница (137,3%), Грамада (126,9%) и Невестино (124,1%). Отношението е най-ниско в Гърмен (21%), Сърница (22,3%) и Козлодуй (24,2%). И тук общините пограничните със Сърбия и Румъния райони се открояват с по-високи стойности на показателя.

Интерактивна версия на картата

В много малко общини делът на населението над 65г. се свива, като пониженията са незначителни, при това в общини с малко население. Нещо повече, обособилите се през 2011г. региони със силно застаряло население са се разраснали значително за 10 години, а в някои случаи дори се образуват нови региони с по-сериозно застаряване, като например част от родопския регион, където особено много се влошава отношението между най-възрастните и най-младите.

Изводите от темповете на застаряване и коригираните с преброяването актуални данни имат и конкретни последици за редица политики, особено в социалната сфера. Дяловете и разпределението на възрастните са от значение за:

  • Развитието на местните пазари на труда – въпреки че общото здравно състояние на населението като цяло се подобрява в последните години, има предел на възрастта, след който активното участие на пазара на труда става все по-трудно. В резултат на това бързо застаряващите райони ще срещат все по-големи трудности в привличането на нови инвестиции в бъдеще, които от своя страна могат да доведат до обрат в миграционните процеси и привличане на по-млади хора.
  • Структурата на пенсионната система – бързият ръст на хората в пенсионна възраст означава, че при доминиращата у нас разходо-покривна пенсионна система осигурителната тежест върху работещите нараства, повишава се и натискът върху бюджета за дофинансиране.
  • Разпределението на социалните услуги – териториалното разпределение на възрастните хора е сред важните индикатори за планиране на потребностите от социални услуги – от клубове през старчески домове до патронажна грижа. Динамиката от последното десетилетие пък посочва и къде най-вероятно тези потребности ще нарастват най-бързо.
  • Структура на здравната система – застаряващото население означава и повишени нужди от здравна грижа. Това от своя страна има преки последствия за планирането както на болничната мрежа, така и за осигуряването на достъп до лекарства в по-отдалечените райони.

 


[1] Най-високият резултат по този показател е на община Сърница, но това се дължи на факта, че през 2011г. тя все още няма статута на община, т.е. стойността на изменението тук е просто делът на населението над 65г. Това изкривява и резултатите за община Велинград, от която Сърница е била част през 2011г.