Правителството вероятно ще клекне и пред животновъдите

Едва ли е за учудване, че покрай неадекватните предложения в сектор земеделие и храни, които постоянно излизат от настоящото правителство, асоциациите на производителите се възползват да искат все по-абсурдни неща. Лошото е, че в стремежа си да печели подкрепа, правителството е готово на почти всякакви отстъпки. Така стигаме до поредния пакет от меко казано спорни мерки, този път предложен от сектор „животновъдство”.  През седмицата седем сдружения, в т.ч. и месо и млекопроизводители предложиха в ултимативен тон (давайки срок от 30 дни) изпълнението на следните шест искания:

1. „Отпускане на 1000 евро на една животинска единица, обвързана с производство във вид на дългосрочен кредит с 3% лихва, като изплащането на кредита да започне след петата година. Също така и прекредитиране на кредити, получени от Държавен фонд земеделие в стопанските 2008, 2009, 2010 и 2012 години;
2. 10 % от директните плащания за новия програмен период 2014 г. да бъдат разпределени между зеленчукопроизводители и животновъди;
3. Облекчаване на условията за категоризация на фермите от 2-ра и 3-та категория, а не само отлагане на дерогационния период;
4. Облекчаване на условията за торохранилища и отлагане на дерогационния период;
5. Промяна в Закона за собственост и ползване на земеделските земи за отдаване и на общинска земеделска земя (пасища и мери) с предимство и без търг на животновъдни ферми;
6. Използване акциз на горивата на една животинска единица от 2014 г.”

(из декларацията на Съюза на животновъдите в България,  Националното сдружение на месо и млекопроизводителите, Националната овцевъдна асоциация, Националната асоциация на животновъдите в България, Националния съюз на говедовъдите, Асоциацията на животновъдите „Гергьовден“ и Асоциацията на млекопроизводителите „Тракия милк“)

Ако използваме за изходна точка мнението, че българското животновъдство е в дълбока криза (което не е лишено от аргументация) и има нужда от спешни спасителни мерки, нека видим това ли са тези мерки?

Свикнали да разчитат на благоволението на държавата, животновъдите са недисциплинирани длъжници. От общо 3344 договора за кредит с Държавен фонд Земеделие за закупуването на фураж и фуражни компоненти, сключени през 2008, 2009 и 2010 г., към края на 2011 г. 2908 от тях са разсрочени (87% от всички!). От разсрочилите задълженията си само 64% са възстановили дължимите лихви в срок. За отбелязване е, че периодът 2008-2010 г. се характеризира с допълнително понижение на животновъдната продукция. Т.е. взетите кредити освен, че не са върнати в срок, очевидно не са довели до подобряване на производството. Лесно е да се предвиди, че едва ли ще се случи нещо по-различно при поредно предоговаряне, а отпускането на искания нов кредит означава една немалка сума от бюджета да бъде хвърлена за пореден път на вятъра. Недисциплинираният длъжник всъщност е недисциплиниран бизнесмен и единственият начин да бъде стимулиран да работи и да бъде изряден е като бъде поставен на пазарни начала, т.е. държавата да спре от кредитирането му.

Облекчаването на условията за категоризация на фермите 2-ра и 3-а категория, както и условията за торохранилища могат да се приемат като разумни единствено, ако става въпрос за облекчаване на бюрократични тежести, каквито има много. Поредно отлагане на дерогационния период обаче означава открито да се заяви – „може да имате каквито си искате изисквания към нашата работа, ние ще правим каквото си искаме”.

Достъпът до пасища очевидно е жизнено важен за развитието на животновъдство. Отдаването им без търг обаче носи в себе си сериозен заряд за корупционен натиск и отново вади конкурентното начало от сектора. С поддържането на пасища и ливади е свързан сериозен ресурс от европейските плащания, които могат както да подпомогнат развитието на сектора, така и да отнемат напълно инициативите за развитие на качествено животновъдство.

Що се отнася до облекчението при акциза за горивата, валидна теза е, че ако го има за зърнопроизводителите, няма причина другите отрасли в селското стопанство да не се ползват от него. Съвсем отделен е въпросът, че позитивите от подобни облекчения са много спорни, докато разходите за фиска са очевидни.

Накрая, искането за отпускането на 10% от директните плащания през новия програмен период за животновъдство и зеленчукопроизводство е нещо, за което се говори отдавна и така или иначе ще се случи. Нетният ефект от него едва ли ще бъде по-голям от подпомагането, което секторът е получавал досега от националния бюджет и което ще трябва да бъде прекратено.

Извод

Ако държавата отделя средства за развитие на животновъдството, то те трябва да бъдат отпускани единствено на проектен принцип за обновяване на стадата, подобряване на материалната база, инвестиции в нова техника, обучение на персонала и то с дългосрочни ангажименти. Всички опити за подпомагане на глава животно, държавно кредитиране и други видове непазарна подкрепа се доказаха като неработещи, демотивиращи и задълбочаващи проблемите в сектор животновъдство.