Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Поглед към инвестиционни дестинации „Тракия“ и „Загоре“

Автор: Петър Ганев / 04.08.2017
Оцени тази статия:

В Стара Загора вече се работи по обособяването на Индустриална зона „Загоре“ (виж тук). Последното не е изненада, тъй като се коментира усилено през последната година. Безспорно тази стъпка е провокирана от положителното развитие на Пловдив, което в не малка степен е резултат от позиционирането на Тракия икономическа зона като водеща инвестиционна дестинация у нас. Последното е особено важно – работата по обособяването на една индустриална зона следва винаги да се разглежда като създаване на подходящи условия и позициониране на едно населено място като инвестиционна дестинация.

Добрият опит на Пловдив в развитието на Тракия икономическа зона създаде очаквания както за нейното разширяване, така и за репликирането на този модел в други региони. От гледна точка на разширяването например, Тракия икономическа зона вече привлече към себе си общините Хасково и Димитровград (виж тук). Наскоро, в презентация в община Хасково (виж тук), отговорихме на въпроса защо това е логично да се случи – Хасково трудно може да се позиционира като самостоятелен център (инвестиционна дестинация), но може сравнително лестно да влезе в портфолиото на Тракия икономическа зона и да приема определени инвестиции, които отговарят на профила на работната сила.

Първият мащабен опит за репликиране на модела на Пловдив, по всичко личи, ще се случи в Стара Загора. Социално-икономическият профил на Стара Загора на практика налага решението тя да се обособи като отделна инвестиционна дестинация, а не просто да се „прикачи” към Тракия икономическа зона. Двете, разбира се, могат да имат много допирни точни и взаимно да се усилват, но като две отделни зони с различен профил. Нека видим как изглеждат и биха изглеждали тези зони, като представим най-общо инвестиционните дестинации Пловдив и Стара Загора.

Работата ни по открояване и анализиране на икономическите центрове в България ни позволява да обособим двете зони, представяйки съответния център за зоната и неговата периферия. Под периферия разбираме общините, от който всекидневно пътуват по над 10% от работещите към центъра.

Зона Пловдив е съставена от естествения център община Пловдив и периферия от общините Асеновград, Калояново, Кричим, Куклен, Марица, Перущица, Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Съединение и Стамболийски. Всяка една от тези общини изпраща всекидневно над 10% от работещите към община Пловдив.

Зона Стара Загора е малко по-сложна за обособяване. Причината е, че в тази зона има няколко центъра и по-малко периферни общини. Цнетровете тук са общините Стара Загора, Казанлък, Раднево и Гълъбово, а периферия са общините Опан, Мъглиж, Павел баня и Нова Загора. Интересно е, че Нова Загора влиза (заради всекидневна трудова миграция към община Раднево) в тази широка зона, въпреки че е част от друга област (Сливен).

Карта: Зона „Пловдив“ и Зона „Стара Загора“

Източник: ИПИ

*В тази карта общините Хасково и Димитровград не са включени към Зона „Пловдив“

Макар на картата да изглежда, че зоната на Стара Загора е сходна по големина, то социално-икономическите показатели показват, че тази на Пловдив е почти двойно по-голяма. Населението в така обособената зона Пловдив е 568 хил. души (от които 343 хил. в община Пловдив), докато това в широката зона Стара Загора е 322 хил. души (от които 158 хил. в община Стара Загора).

Таблица: Сравнение на Зона „Пловдив“ и Зона „Стара Загора“

 

Зона

„Пловдив“

Зона

„Стара Загора“

Население

(2015, хиляди)

568

322

Произведена продукция на нефинансовите предприятия

(2015, млрд. лв.)

13,1

7,1

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи

(2015, млн. лв.)

1594

840

Чуждестранни преки инвестиции в нефинансовите предприятия

(с натрупване към края на 2015, млн. евро)

1429

1082

Наети лица в преработващата промишленост

(2015, хил. души)

60,6

32,2

Средна месечна брутна заплата на наетите лица

(2015, лв.)

771

786

Източник: ИПИ

*В тази таблица общините Хасково и Димитровград не са включени към Зона „Пловдив“

Разликата в произведената продукция също отговаря на мащаба – 13,1 млрд. лв. в зона Пловдив и 7,1 млрд. лв. в зона Стара Загора, като последната е сравнително равномерно разпределена в четирите центъра на зоната (общините Стара Загора, Казанлък, Раднево и Гълъбово). Натрупаните преки чуждестранни инвестиции са 1,4 млрд. лв. в зона Пловдив и 1,1 млрд. лв. в зона Стара Загора. Относително по-малката разлика при чуждите инвестиции в сравнение с мащабите на производството се дължи на натрупания чуждестранен капитал в Гълъбово (756 млн. лв. от въпросните 1,1 млрд. лв.). Разходите за ДМА, които отчитат и местните инвестиции и се влияят до голяма степен от усвоените европейски средства, разкриват разлика, подобна на тази при произведената продукция – 1,6 млрд. лв. в зона Пловдив спрямо 840 млн. лв. в зона Стара Загора.

Сериозна разлика между двете зони е по-голямата заетост в добивната промишленост в зона Стара Загора – тук тежат над 5,5 хил. заети в добивната промишленост в община Раднево. Наетите в промишлеността са 61 хил. души в зона Пловдив (34 хил. в община Пловдив) и 32 хил. в зона Стара Загора (13,5 в Стара Загора). По отношение на информационните технологии разликите са по-големи – 3 200 наети в зона Пловдив спрямо 650 в зона Стара Загора.

Зона Стара Загора не отстъпва по заплати на зона Пловдив. Дори напротив, ако се отчетат и значително по-високите заплати в общините Гълъбово и Раднево, средната заплата в зона Стара Загора (786 лв. на месец) изпреварва тази в зона Пловдив (771 лв. на месец). Това също следва да се отчете при позиционирането на Стара Загора като инвестиционна дестинация, която на моменти може да се конкурира с Пловдив за привличането на един или друг чуждестранен инвеститор.

Основните изводи от така направения преглед са следните:

  • Стара Загора може да репликира модела на Пловдив и има условия да наложи Индустриална зона „Загоре“ като една от основните инвестиционни дестинации в страната. За целта обаче трябва да се мисли извън рамките на община Стара Загора и да се работи и с другите центрове на широката икономическа зона около Стара Загора – Казанлък, Раднево и Гълъбово;
  • Икономическият мащаб на зона Стара Загора е около 50-60% от този на зона Пловдив като произведена продукция, разходи за ДМА и наети в промишлеността. Това обаче е повече ориентир за мащаба на зоната, отколкото някаква пречка за нейното развитие. Зона Стара Загора е достатъчно голяма за да поеме големи инвестиции, а това е единственото важно условие;
  • Зона Стара Загора е сравнително равномерно развита между четирите основни центъра, като специфичният профил на общините Раднево и Гълъбово следва да се отчита. Натрупаните чуждестранни инвестиции в Гълъбово са добър пример при промотирането на зоната;
  • Зона Стара Загора има неизползван потенциал да се развие и в сферата на информационните технологии и аутсорсинга по примера на Пловдив, което е важно за задържането на високо квалифицирани млади хора в областта.

Всичко казано дотук само щрихира основните характеристики на двете зони. В идните месеци ИПИ ще представи задълбочено изследване на всички икономически зони в страната.