Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

PISA продължава да ни мъчи

Автор: Мадлена Тодинова*, Явор Алексиев / 06.12.2013
Оцени тази статия:

В началото на тази седмица нацията имаше поредната възможност да се възмути от резултатите на българските деветокласници в изследването PISA[1] на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Изследването оценява знанията и уменията на 15-годишните в три основни области - четене, математика и природни науки, като фокусът е върху техните умения да анализират, обобщават и прилагат информация.

Интуитивно се налага усещането, че в подобна класация няма как българската образователна система да се представи особено добре. И действително, въпреки непрестанните заявки за реформи в образователната система, подобренията в резултатите на българските ученици от 2000 г. насам са символични. Отново сме близо до дъното на таблицата – от общо 65 държави България е на 51-ва позиция по четене, на 47-ма по математика и на 45-та по природни науки. Класирани сме в групата на страните, чиито резултати са значително под средните за ОИСР. Училищното образование в България изостава много от останалите западни държави що се отнася до качеството, оценено чрез резултатите, демонстрирани от учениците. По тези показатели България се приближава по-скоро до страните от Третия свят, отколкото до тези в Европа.

Резултати на българските ученици в изследванията PISA 

Източник: ОИСР

 

Защо е важно да сме напред?

През последните години се налага усещането, че все пак някакво движение в училищното образование има. Материалната база постепенно беше подобрена, учителите получиха малко по-високи заплати, т. нар. „задържане” в образователната система показва чувствително подобрение – второгодниците са все по-малко, отпадналите от образование също, все повече ученици продължават да учат и след 8-ми клас. Изследването PISA е изключително показателно, тъй като измерва крайния продукт на образователния процес – придобитите от учениците умения. Количествени индикатори като „брой ученици на учител”, „разходи за образование като % от БВП” и „дял на отпадналите от образование” тук не играят роля.

Това, което PISA 2013 явно доказа, е че подобряването на количествените индикатори не означава задължително подобряване на качеството на образованието. Анализът на резултатите от представянето на българските ученици отвежда към няколко основни проблеми в системата на средното образование в България:

Управление на средствата за образование

През 2008 г. бяха въведени делегираните бюджети за училищата. Пет години по-късно вече ясно се виждат плюсовете и минусите от тази реформа. Делегираните бюджети осигуриха повече средства и финансова автономия на училищата, но тази система очевидно има и недостатъци, които не позволяват да се постигне желаният резултат, а именно подобряване на качеството. Липсата на адекватен контрол превърна набирането на възможно най-голям брой ученици и тяхното задържане в самоцел за почти всяко училище. Преследва се бройката на учениците, а не качеството на образованието, подобно на случващото се в държавните университети.

Заплашени от загубата на ученици, голяма част от училищата нямат интерес нито да регистрират стриктно присъствието в часовете, т.е. да пишат отсъствия, нито да проверяват и оценяват знанията на учениците, т.е. да пишат слаби оценки. Всеки ученик е просто допълнителен единен разходен стандарт, който не трябва да бъде изключен от бюджета на училището. Всичко това обуславя спешна необходимост от промяна в начина на финансиране, която да направи така, че парите да не вървят в комплект единствено с ученика, а с неговите знания, умения и постижения, т.е. да се стимулира качеството, а не количеството.

Остарели учебни програми и методи на преподаване

Учениците са принудени да поглъщат информация и да я възпроизвеждат без особено разбиране, за да се докопат до желаната оценка. Само няколко дни след поредното контролно повечето термини, формули и уравнения се изпаряват от главите им. Остава навикът да слушаш какво ти говорят и да повтаряш дословно, ако искаш да успееш – адекватна формула в едни други времена. Нещо повече – анахроничните методи на преподаване и оценяване на знанията отблъскват много от самите ученици и намаляват интереса им към образователния процес.

Големи социални различия

Изследването отчита силно влияние на социалните фактори. По-добри резултати имат децата от семейства с по-висок жизнен стандарт, а разликите между най-ниските и най-високите резултати на българските ученици са едни от най-големите. Това се дължи основно на факта, че на теория всички получават равен старт в образованието, но в действителност не всички се състезават при равни условия на средата. Факт е, че върху постиженията на учениците влияят и фактори извън образователната система, като например семейната среда и социалната среда. Деца на родители без завършено образование или деца, чиито родители просто не са достатъчно амбициозни често показват незадоволителни резултати. Проблемът е често явление сред малцинствата, където негативното влияние на семейната среда са пагубни за учениците. В част от случаите единствената грижа на родителите относно образованието на децата е достъпът до детски надбавки. Тоест става дума за класически пример на преплитане на проблемите на две недостатъчно ефективни системи – социалната и образователната. Училищата не контролират посещенията на учебните занятия, за да не изгубят средства, а родители, чиито деца не посещават редовно училище, получават детски надбавки, въпреки че отпускането им по закон е свързано с редовно посещаване на училище.

Неравен достъп до качествено образование

Резултатите на учениците от профилираните гимназии и профилираните паралелки на СОУ са по-високи от резултатите на останалите ученици. Те са по-високи и от средния резултат за България: по математика – с 36 точки, по природни науки – с 42 точки и по четене – с 53 точки. Тези резултати свидетелстват за все по-голямата разлика между училища, в които качеството на образованието е посредствено и продължава да се влошава, и училища, в които качеството на обучение е на много добро ниво.

И ако в столицата и по-големите градове в страната учениците имат избор в кое училище да учат, то пред учениците в малките населени места, които нямат възможност да пътуват до друг град, вариантът е един – местното училище, където качеството на образованието често не е на нужното ниво.

Препоръки

За да се постигне трайно и чувствително подобрение на качеството на училищното образование е нужно най-вече да се изчистят стимулите в системата.

Училищата няма как да бъдат стимулирани да предоставят качествен продукт без наличието на две основни предпоставки: 1) реален контрол върху постигнатите резултати от разходването на средствата (външно оценяване на учениците); 2) засилена конкуренция както между държавните училища, така и между държавните училища и частните такива, чрез постепенното изравняване на техните статути.

Принципът „парите следват ученика” трябва да бъде специфизиран. Въпросите, на които трябва да отговорят бъдещи промени, са „колко пари”, „за кои ученици” и „къде ги следват”. Само така делегираните бюджети ще заработят ефективно.

 

* Мадлена Тодинова е стажант в ИПИ.

 

 


[1] Programme for International Student Assessment