Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пазителите на статуквото

Автор: ИПИ / 13.12.2019
Оцени тази статия:

Изминаха десет години от установяването на проблема със статуса на главния прокурор по осъдителното решение „Колеви срещу България“ на Европейския съд по правата на човека. Тази свръховластена институция премина от Димитровската конституция от 1947 г. до наши дни без да претърпи преосмисляне на модела, правомощията си и отговорността към българските граждани.  Седем от тези десет години властта се доминира от политическа партия ГЕРБ. За този период бяха отправени, при това нееднократно, множество конкретни обстойни препоръки какво и как следва да се промени. Но от това не последва нищо последователно и задълбочено като усилия и резултат. ГЕРБ през цялото време търсиха и намираха политическо мнозинство за осуетяване на заложените конституционни промени (2015 г.), успяха да съберат две трети от парламентарното мнозинство при два поредни избора на членове на висшия съдебен съвет, две трети парламентарно мнозинство при два поредни избора на инспектори в Инспектората към ВСС, председатели на КПКОНПИ, над 20 изменения на Закона за съдебната власт и никакво политическо мнозинство за реална и резултатна съдебна реформа.

И така до миналата събота, 07.12.2019 г., когато за пореден път, в опит да омаловажат поредните строго критични препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия относно политическото си бездействие и недалновидност представиха поредния си лишен от смисъл законопроект. Оставяме на читателите да се запознаят с аргументите ни защо това е поредното управленско безхаберие и защо заради него, като минимално условие, министърът на правосъдието следва да се раздели с поста си.

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА ЕС

ПОСЛАНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ НА ЕС В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

МОНИТОРИНГОВ КОМИТЕТ

НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

 

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

Относно: ангажимента на министър-председателя на Република България да изпълни препоръките на Венецианската комисия по законопроекта, предложен в изпълнението на решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ и предложения след нейното становище втори законопроект - от 07.12.2019 г. за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт

 

Уважаеми дами и господа,

 

Като граждански организации с дългогодишен опит в наблюдението на процесите в съдебната власт, защитата на правата на човека и върховенството на правото изразяваме пред вас своята загриженост във връзка с предприетите наскоро стъпки на българското правителство за изпълнение на препоръките на Венецианската комисия:

 

Първоначално предложеният на вниманието на Венецианската комисия законопроект от министъра на правосъдието Данаил Кирилов за отговорността на главния прокурор и председателите на върховните съдилища в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България” беше подложен на редица критики както в България, така и от Комитета на министрите на Съвета на Европа, така и от Венецианската комисия тъй като „не само не успява да преодолее съществуващите недостатъци, свързани с независимостта и ефективността на разследването относно главния прокурор, но би могъл да затрудни започването на подобно разследване“[1]. В навечерието на публикацията на Становището на Венецианската комисия от 9.12.2019г. Министерският съвет прие спешно нов законопроект, който намираме не само за правно неиздържан, но и за откровено несъответен на отрицателното становище на Венецианската комисия относно първоначално представения ѝ друг законопроект.

 Новият законопроект не е обсъждан на национално равнище и пренебрегва както националните правила на законотворческия процес, така и резолюцията на Комитета на министрите и препоръки на Венецианската комисия. Считаме, че той е опит за подмяна на предмета на обсъждане от Венецианската комисия и напомня действията на политическа партия ГЕРБ при изменението на Конституцията на Република България в края на 2015 г., когато пред Венецианската комисия беше представен за анализ един законопроект за изменение и допълнение на основния закон, а впоследствие беше внесен и гласуван в Народното събрание съвсем друг текст - съдържателно подменен и несъобразен с ВК. Мотивите на законопроекта от 07.12.2019 г. сочат ясно, че той не цели съобразяване с препоръките на Венецианската комисия, а по-скоро ги пренебрегва и търси политически ефект пред страните членки от ЕС, доколкото в момента те обсъждат изпълнението на препоръките от последния доклад на Механизма за сътрудничество и проверка за съобразяване с тези препоръки[2].

Припомняме, че в решението  на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ се констатира липсата на конституционна и законова процедура за независимо разследване и отстраняване на главния прокурор на Република България в случай на подозрения за извършено престъпление. На практика това го превръща в безконтролна и безотчетна институция с неограничена власт, която Венецианската комисия сравни с несменяема монархическа фигура, имунизирана срещу наказателното преследване.

Както ЕСПЧ, така и Венецианската комисия всякога са изразявали мнение[3], че независимото разследване на главния прокурор трябва да се извършва от лица, или органи, които не са йерархично и институционално зависими от разследваното лице. Предложеният на извънредното заседание на Министерски съвет от 07.12.2019 г. законопроект не отговаря на тези стандарти.  

Венецианската комисия нееднократно е препоръчвала на България и да намали влиянието на главния прокурор над прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и на влиянието на членовете на ВСС с професионален произход от прокуратурата чрез  блокиращ глас при разследванията и подаване на предложение до президента за освобождаване от длъжност на главния прокурор. По повод представения ѝ законопроект, тя изрази безпокойство от рисковете за независимостта на съда, произтичащи от структурата на Висшия съдебен съвет и формирането на неговите решения под силното влияние на главния прокурор. По-рано тази година изборът на г-н Иван Гешев за главен прокурор със 17-те гласа на прокурорите и членовете на ВСС, избрани от парламентарно представените партии,  демонстрира ясно това влияние. Независимо от критиките, представеният на вниманието на ВК първоначален законопроект предоставяше компетентност на същото мнозинство в Пленума на ВСС да  взима решения за наказателното преследване и отстраняването от длъжност на председателите на ВКС и ВАС. Новият законопроект не засяга този механизъм и това означава, че председателите на върховните съдилища ще се избират с мнозинството на  прокурори, зависими от главния прокурор, а не от мнозинство от съдии, избрани от самите съдии – както препоръчва Венецианската комисия. Така без друго критикуваните широки правомощия на недосегаемия главен прокурор ще включат и избора на председателите на върховните съдилища.

Дългогодишното неизпълнение на препоръките на Венецианската комисия относно статута на самата прокуратура и структурата на Висшия съдебен съвет, както и предложенията за конкретни мерки за тяхната промяна са подробно представени и в Становище на ВК от м. октомври 2017 г.[4]. Независимо от припомнянето им в новото Становище от декември 2019 г., министър-председателят отказа публично да участва в дебат за промените, необходими за осигуряването на независимост на съда и отчетност на прокуратурата.  Предвид видимите опити за осуетяване на законово разрешение на тези проблеми, не сме убедени, че препоръките от последните доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, становище  на ВК от 09.12.2019 г. и резолюция на Комитета на министрите са намерили своето решение.

Призоваваме министър-председателя незабавно да поиска оставката на г-н Данаил Кирилов като автор на обсъжданите законопроекти и отговорен за провеждането на съдебна реформа. Настояваме за съдебна реформа, която да осигури независимостта на съда, както и отчетност, вкл. наказателната отговорност на главния прокурор в съответствие с препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия за осигуряване на върховенство на закона.

Бойко Станкушев  -

 „Антикорупционен фонд“

 

Диляна Маркова -

„Български адвокати за правата на човека“

 

Биляна Гяурова-Вегертседер -

„Български институт за правни инициативи“

 

Красимир Кънев

„Български хелзинкски комитет“

 

Светла Костадинова

Фондация „Институт за пазарна икономика“

 

Д-р Гергана Жулева

 „Програма достъп до информация“

12.12.2019 г.

София

 


[1] https://rm.coe.int/bgr-s-z-kolevi-notes-dec-2019-translation-into-bgr/1680993a36

[2] https://ec.europa.eu/info/files/progress-report-bulgaria-2019com-2019-498_en

[3] http://www.mjs.bg/Files/Standarti-za-nezavisimost%20Ven%20Com%20final.pdf

[4] https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-AD(2017)018-e