Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Оздравяване на общини

Автор: Петър Ганев / 15.01.2016
Оцени тази статия:

Финансовото министерство предложи цяла нова глава в Закона за публичните финанси, която да се занимава с оздравяването на общини с финансови затруднения. Идеята е наглед ясна - тъй като множество общини изпитват затруднения, то следва да се намери механизъм първо за ясното припознаване на общините с финансови затруднения, а после и инструменти за оздравяване, тоест за влизане в нещо като спасителна програма. Опростено представено, това което наблюдавахме например между "тройката" и Гърция - получаваш заем, но трябва да се реформираш, ще бъде приложено спрямо общините - държавата (финансовият  министър) ще е "тройката". Има някои детайли обаче, които са доста притеснителни - от икономическа, финансова и демократична гледна точка.

Дефиницията на община с финансови затруднения е важна, но ключовият момент е самото попадане в "процедура". За да бъде категоризирана като община със затруднения, общината трябва да „отговори” на някои условия, които следват фискалните правила на общинско ниво - това е съвсем логично. Спорният момент не е в дефиницията на това коя община е в затруднения, а в автоматичността на откриването на процедура по оздравяване. Текстовете към момента на практика предполагат, че има ли основание за категоризиране на общината, като такава със затруднения, то процедурата по оздравяване следва по закон. Ако кметът не се сети да предприеме стъпки за откриване на такава процедура, то това може да направи директно финансовият министър с официално уведомление към кмета. Кметът от своя страна е задължен да предложи на общинския съвет откриване на процедура по оздравяване, който пък от своя страна взима такова решение в десетдневен срок. Процедурата до тук има по-скоро административен, а не демократичен характер - местната власт не може да не открие процедура.

Ключовият момент е дали ще се прибегне до т. нар. "временен безлихвен заем" от централния бюджет. Общинският бюджет има право да реши дали да поиска подобен заем за целите на оздравителния план. Ако подобен заем се поиска, то финансовият министър вече придобива сериозна власт в местните финанси за срока на оздравяване - планът се съгласува с него предварително, той може да дава допълнително указания, условията по заема също се определят от него. С други думи, поискаш ли безлихвен заем влизаш в спасителна програма, в която финансовият министър играе водеща роля. Морковът е примамлив (безлихвен заем), но и тоягата е сериозна (строги условия и зависимост от централната власт).

Именно тази силна роля на финансовия министър крие сериозен политически риск. Преди години, например, видяхме как една програма за регионално развитие отпусна милиони на общините по политическа линия. Подобен е рискът и сега - централната власт може да е строга към едни и по-благосклонна към други. Нещо повече, един текст в новите предложения дава възможност да се отпусне допълнителна субсидия (решение на МС по предложение на МФ) от централния бюджет за погасяване на безлихвения заем. Това вече прави всички общини с финансови затруднения силно подчинени на финансовия министър - той решава дали оздравяването им ще е с заем (било то и безлихвен) или ще излезе напълно безплатно. Това вече носи всякакви рискове - фискален риск за централния бюджет (да плаща за оздравяването), морален риск за общините (да задлъжняват и да бъдат спасяват) и политически риск (проблемните общини трябва да се послушни).

Идеята за механизъм за финансово оздравяване на общини с участието на държавата остава спорна именно заради сложните политически нюанси. Прави впечатление и че това е поредната реална стъпка в посока на финансова централизация, докато всички факти говорят, че проблемите на общинските бюджети тръгват от липсата на собствен ресурс и съответно финансова самостоятелност. Независимо дали има процедура за оздравяване или не, много по-важна стъпка за местните финанси е преструктурирането на данъчната система и преотстъпването на данъчни приходи към общинските бюджети. Без такива стъпки, общините ще останат силно зависими и ще изпитват затруднения каквито и оздравителни програми да им се налагат. Подобни идеи в предложенията липсват.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info   

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. 

http://www.ngogrants.bg/