Освобождаването от длъжност на съдиите като гаранция за независимост

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на свое заседание през седмицата изпита затруднение да постанови в кой момент се прекратява длъжността на съдия, навършил възраст за пенсиониране, тоест 65 години. Въпросът може да бъде разглеждан от две позиции: 1) като въпрос от трудовото и осигурителното право и 2) като важен елемент от конституционното право в частта съдебна власт.

В настоящата статия ще разгледаме темата именно с оглед важността му за съдийската независимост и запазване вътрешното убеждение на съдията, гарантирани от принципа за несменяемост на магистратите.

Какви са спорните въпроси?

Тезата, застъпена от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, възприема, че правоотношението на съдията се прекратява в последващ период, след навършване на 65 г. по силата на акт на самия съвет и съобразно избран от тях или от самия съдия момент за постановяване на акта. В конкретния случай съдия от Административен съд – София-град е поискала да бъда пенсионирана след като изпише решенията по разглежданите дела, като е посочила и изрична дата.

Ако подкрепим тази практика, като положителни фактори се очертават:

• решаването на делата от съдията, който пряко е участвал в разглеждането им,
•  бързината на процеса – вероятността познаващият материята съдия да се произнесе в по-кратък срок,
• насърчаването на отговорността на отделния магистрат да уважава страните и в интерес на авторитета на правосъдието отговорно да изпълнява задълженията си (отношение, достойно за адмирации).

На положителните фактори се противопоставят следните съображения:

• създава се разнородна практика от кой момент се прекратява длъжността на съдиите и като цяло на магистратите,
• създава се риск недобросъвестни магистрати да се възползват от срока след навършване на 65 г. да правораздават, водени от външни стимули,
• дава се повод на всяка от страните да атакува съдебните актове като нищожни, постановени от незаконен състав на съда,
• отваря се възможност административният ръководител или ВСС да влияят на всеки един магистрат с оглед на срока, в който ще предпочетат да постановят пенсионирането му.

Практика по прилагането

В конкретния случай подходът на ВСС е неправилен и поради неспазване на принципно решение на съдийската колегия от 06.12.2016 г. Решението на колегията е освобождаването от длъжност на съдия на основание навършване на 65-годишна възраст да става в едномесечен срок след навършване на възрастта. Мотивите за това са приемане на еднакъв за всички магистрати подход и ясен критерий за определяне датата на освобождаването от длъжност, както и спазване на принципа за предвидимост и последователност за момента на освобождаване на магистратите поради пенсиониране.

Именно отрицателните последици от практиката на съдийската колегия на ВСС дава стимул да я разгледаме критично на следните основания:

Пряко приложение на Конституцията

Прекратяването на длъжността на съдиите, прокурорите и следователите е конституционно установено в чл. 129, ал. 3 от Конституцията. Именно в т. 1 на цитирания член като изрично основание е установено навършването на 65-годишна възраст. В текста на Конституцията, преди да бъдат посочени основанията за освобождаване, се регламентират изрично предпоставките, на база на които магистратите придобиват статут на несменяемост. Обвързването на двата института в една разпоредба на върховния закон не е случаен подход. Основната цел основанията за придобиване на несменяемост и последващо освобождаване на магистратите да бъдат разписани в конституцията е именно да се даде гаранция за тяхната независимост. Един вид персоналният състав на съдебната власт да се опази от лесна подмяна и от увреждащи намеси на законодателната власт. Обвързването на двата института в един текст идва да подчертае и, че единствено с настъпването на изброените основания за освобождаване отпада прогласената несменяемост на магистратите. Така несменяемостта на магистратите отпада единствено при прекратяване на правоотношението.

Тъй като навършването на посочената възраст като основание за освобождаване не изисква специална процедура по установяване[1], то следва, че има пряко приложение и може да бъде приложена. В този случай актът на съдийската колегия на ВСС има констативен и оповестителен характер. В деня, следващ навършването на 65 години, съдията представа да има властта да правораздава.

Ако възприемем, че конституционният текст няма пряко действие, то бихме стигнали до извода, че чрез административен акт на съдийската колегия на ВСС се дописват конституционни разпоредби. Отделно от това се упражняват неследващи правомощия ВСС да учреди власт на всеки отделен съдия да правораздава още няколко месеца след датата на пенсиониране. По този начин текстът на конституцията от „навършване на 65-годишна възраст” ще се изменя на „навършване на 65-годишна възраст и няколко месеца”.

При обсъждането и гласуването на конституционната поправка от 2003 г. в стенограмата от заседанието по повод приемането на основанието за освобождаване от длъжност поради навършване на 65 г., Л. Корнезов държи да отбележи с цел при последващо тълкуване на текста следното: „Трябва да е ясно, че макар и да не е изтекъл седемгодишният мандат, всеки, който е навършил 65 години, се освобождава от магистратурата.”. Изказването е с оглед статута на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, но приложението на основанието за освобождаване се прилага за всички магистрати, независимо от йерархичната величина.

Становище на Венецианската комисия (ВК)

Комисията за демокрация чрез право на ПАСЕ, в становище от 2002 г. по повод изменения в Закона за съдебната власт изрично подчертава, че с навършване на 65 години трябва да се прекратява службата на съдията и това е изрична гаранция за независимостта: „Назначаването на пенсионирани съдии, когато няма други кандидати за заемане на длъжността, не е в съответствие с принципа на съдебната независимост, тъй като тези лица не са несменяеми и следователно може да бъдат подложени на натиск.”

Подходът на ВК застъпва принципа за максимална гаранция за запазване независимостта на съдията. А в ситуация на неизвестност съдийската фигура се поставя в неблагоприятно положение. Последното важи и за гаранцията за добро и справедливо правораздаване.

[1] Например за разлика от трайната фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията.