Осигуровките в България са твърде високи

Осигурителната тежест продължава да бъде най-голямото данъчно бреме върху бизнеса и хората в България. Въпреки намаляването на осигуровките с 6 процентни пункта през 2006 г. и с нови 3 процентни пункта през 2007 г., общата осигурителна тежест се запазва на нива от порядъка на 33.5% или малко над 1/3 от заработеното от работника. По-голямата част от тези 33.5% се заплащат от работодателя и напрактика остават „скрити" за работника, тъй като не се отразяват директно във фиша за заплатата. Въпреки това в крайна сметка тези осигурителни вноски са част от разходите за труд на работодателя, което означава, че реално цялата осигурителна тежест се поема от самия работник. Всъщност, при едни и същи разходи за труд на бизнеса, по-ниските осигуровки моментално означават по-високи заплати, тоест повече пари на разположение на хората.

Наскоро публикуваното изследване на списание „Форбс" – „Данъчна мъка 2008" (Forbes Global Tax Misery Index), ни дава много ясна представа за състоянието на данъчните системи по целия свят, при това с възможно най-скорошни данни, в случая за 2008 година. Прави впечатление, че в сравнение с останалите страни по света, България се представя добре по всички други компоненти (като подоходен данък, корпоративен данък, ДДС), но не и по отношение на осигурителната тежест. В много други страни осигуровките са чувствително по-ниски от тези в България, като примерно в Дания са на нива от едва 9%, като почти всичко се заплаща директно от работника. Към това можем да прибавим, че в страни като САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Япония, Русия, Норвегия и Ирландия осигурителната тежест е с 7 до 20 процентни пункта по-ниска от тази в България.

Източник: Forbes Global Tax Misery Index 2008

По принцип намаляването на осигуровките се свързва и със съответни промени в пенсионната и здравната система в страната. Въпреки това обаче, структурата на общественото осигуряване в България позволява това да се случи и на момента, без никакви „болезнени" промени по отношение на пенсии и здравеопазване. Тези две, докрай усложнени обществени системи, се изразяват в 28% осигурително бреме, като останалите 5.5% са генерират от фонд "Общо заболяване и майчинство" (3.5%), фонд "Безработица" (1%), фонд "Трудова злополука и професионална болест" (0.5%) и фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (0.5%). Общите разходи на тези четири фонда за 2008 г. се очаква да бъдат от порядъка на 650 млн. лева. Имайки предвид огромния бюджетен излишък през последните години (очаква се рекорден за 2008 г.), можем спокойно да твърдим, че въпросните 650 млн. лв. могат да бъдат финансирани от републиканския бюджет (тоест от данъците). Това предложение дори не третира някакви реформи във въпросните фондове (или дори закриването им), а просто променя източника на финансиране.

Подобно предложение е напълно оправдано и съвсем няма да е прецедент. Дори и сега към НОИ съществува фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност" наред със споменатите по-горе фондове. Този фонд генерира разходи в размер на над 250 млн. лв. (прогноза за 2008 г.) и въпреки това за него не е предвидено отделно място в осигурителната тежест. Казано по-просто, фондът се финансира изцяло от републиканския бюджет, точно както вече предложихме за другите четири фонда.

Какви биха били резултатите? Първо, общата осигурителна тежест би паднала от 33.5% на 28%, при това без абсолютно никакви усилия и реформи от страна на правителството в областта на пенсиите и здравеопазването. Дори и да има такива реформи, както и да се отразят на осигурителната тежест, въпросните 5.5 проценти пункта намаление ще са факт сами по себе си. На второ място, по-балансиран републикански бюджет – тоест по-нисък излишък, но все така рекорден. И не на последно място, далеч по-проста система на обществено осигуряване.

Това предложение е само стъпка в правилната посока, която ще намали осигурителното бреме в страната. Въпреки това обаче, съвсем не трябва да се пренебрегват пенсионната и здравната системи, които се нуждаят от много по-сериозни промени.