Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Още веднъж за минималната работна заплата и цената на труда

Автор: Зорница Славова / 15.10.2010
Оцени тази статия:

Тази седмица ИПИ и Фондация за свободата „Фридрих Науман” организираха семинар на тема „Минималната работна заплата – история, роля и ефекти”. Тъй като дискусията беше доста интерактивна и се откроиха нови или малко позабравени стари аргументи, още веднъж ще се спра на същността на минималната работна заплата (МРЗ) и влиянието й върху цената на труда и икономиката.

Още от началото на приемане на МРЗ (през 1824 г. в Австралия се приемат МРЗ за няколко сектора, а през 1894 г. в Нова Зеландия е приет и първият закон за МРЗ), нейната цел е силно социално ориентирана и се подкрепя от широката общественост. Така, за 150 години около 90% от държавите по света вече имат някакви форми на определяне на МРЗ за отделни сектори или за икономика. В България това се случва през октомври 1966 година. Първоначално МРЗ се увеличава веднъж на няколко години, а през трудните времена от 1990 до 2000 година се приемат нови постановления за повишаване на няколко месеца, достигайки до пет промени през 1997 година. През последните години гарантирана заплата се определя веднъж годишно и от 2009 г. нейното ниво е 240 лева. Това прави точно 220% увеличение за последните 10 години.

Много или малко е това? Привържениците на високи доходи за най-нискоквалифицираните често споменават факта, че от страните от ЕС МРЗ в България е най-ниска. Това е вярно, но е вярно и че производителността на труда е най-ниска, а минималните плащания като процент от средните са горе-долу на средното ниво за Европа, т.е. МРЗ в България напълно отговаря на качеството на труда и доходите в икономика. Важно е и да се отбележи, че чисто административното повишаване на гарантираните плащания не увеличава богатството на населението, а само преразпредели доходите и покачва инфлацията. Вероятно никой не си въобразява, че ако МРЗ се вдигне всички, които действително получават толкова, ще получат по-големи заплати. Една част наистина ще получат, но болшинството или ще бъдат уволнени, или просто ще получават реалното заплащане за труда си „под масата”. Едно изследване от 2008 г. на Националния институт по статистика и икономически изследвания емпирично доказва, че 10% увеличение на МРЗ води до загубата на 290 хил. работни места в дългосрочен период.

Друго изследване пък твърди, че по-високата МРЗ изкривява реалната представа за цената на труда. Експериментът на икономистите Falk, Feher и Zehndes от 2005 г. показва, че МРЗ служи като отправна точка за формиране на представата на работниците за справедливата цена на техния труд, като тази субективна представа е значително по-висока от гарантираното заплащане. Така, по-високите минимални плащания изкуствено повишават и равновесната цена на труда за цялата икономика. Ние проверихме този извод като попитахме 50 души от участниците на семинара за колко лева биха работили като продавач-консултанти в мебелен магазин. На половината от тях предварително бяхме казали, че МРЗ е 250 лв., а на другата половина – че е 350 лв.

Резултатите бяха красноречиви. При МРЗ от 250 лв. – представата за цената на труда на участниците е средно 414 лв., а при 350 лв. – средно 625 лева. Изводът от допитването е, че 10% увеличаване на МРЗ води до близо 13% увеличаване на представата на работниците за цената на труда им. Подобно изкуствено изкривяване като увеличаването на МРЗ може да е много опасно и да повлияе силно на заетостта в икономиката, защото раздалечава равновесната цена на труда от производителността му – дългосрочната нестабилност на подобна взаимовръзка само би довела до намаляване на заетостта, още безработни в групата на обезкуражените и разширяване на сивата икономика.