Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Обществени поръчки за хората с увреждания

Автор: Зорница Славова / 23.08.2013
Оцени тази статия:

Още в чл. 1 на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е заложено, че държавата възлага обществени поръчки „с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение”. В тази връзка, колкото по-малко манипулации и колкото повече участници се борят за дадена обществена поръчка, толкова по-ефективно ще е разходването на публичния ресурс.

Тази седмица обаче правителството реши, че е нужно да се направят промени в ЗОП, така че част от обществените поръчки да могат да се изпълняват само от специализирани предприятия или кооперативи на хора с увреждания. Така в тези поръчки няма да имат право да участват като изпълнителни други лица. Списъкът със стоките и услугите (през 2009 г. и 2010 г. са премахнати 9 дейности), които ще бъдат запазени за хората с увреждания се изготвя от Министерски съвет и в момента включва близо 200 стоки и услуги, сред които работно облекло, обувки, мебели, строителни и монтажни работи.

Разбираемо е, че правителството е загрижено за подпомагането на хората с увреждания, както е разбираемо, че при свободна конкуренция и нисък процент на предприятия на хората с увреждания в търговете, няма как те често да спечелят обществената поръчка.

Проблемът обаче е съвсем друг. Възлагането на обществени поръчки е търсене на най-добрата оферта за извършване на дадена работа най-качествено и на най-ниска цена. Това не е и не трябва да бъде програма за заетост на хора с увреждания или социална помощ на нуждаещите се. Все пак държавата се опитва да осъществява социалната си роля спрямо хората в неравностойно положение и по друг начин, макар че и там се проваля с гръм и трясък, едновременно с харченето на огромен ресурс.

Подобна промяна в закона към изкуствено премахване на конкуренцията и преференциално третиране на група от фирми би била абсолютно дискриминационна.

Първо, в самия закон е записано, че възлагането на обществени поръчки се извършва на принципите на свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация (чл. 2 от ЗОП). В приетите през 2010 г. от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Насоки за противодействие срещу тръжните манипулации в процедурите за възлагане на обществени поръчки се посочва, че възложителите трябва да осигурят достатъчен брой надеждни участници в процедурата и да поставят изисквания, които не ограничават неразумно конкуренцията, не са дискриминационни, но поставят необосновани пречки за участие на определени предприятия и не фаворизират конкретни предприятия. Изключително важно е и да не се възпрепятства ефективният конкурентен натиск. Насоката на КЗК е избягване на каквато и да било форма на преференциално или фаворизиращо отношение към определени кандидати, включително и към тези, които са утвърдени или традиционни участници на съответния пазар. В допълнение, правото на ЕС урежда основните принципи при възлагане на обществени поръчки, а именно равно третиране, недискриминация, ефективна конкуренция и прозрачност (Директива 17/2004 и Директива 18/2004).

Второ, промяната в закона като помощ за хората с увреждания ще бъде дискриминационна и спрямо самите тях. В България работят 129 предприятия за хора с увреждания, в които са заети около 3000 души. В същото време преброяването на НСИ през 2011 г. показва, че лицата с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане са 474 хил. души. Тоест, само 0,6% от хората с увреждания евентуално ще бъдат подкрепени, ако приемем, че всички фирми спечелят поне по един търг. Като се има предвид, че от началото на годината само две от предприятията за проявили интерес към обявените поръчки, тогава проста сметка показва, че подпомогнатите ще бъдат 0,01% от хората с увреждания. Това показва, че дори да допуснем, че подобно подпомагане на хората с увреждания е приемливо, резултатът по никакъв начин няма да бъде оправдан.

Целият този въпрос трябва да се разглежда и през призмата на проблемите на възлагането на обществени поръчки. Запазването на определени обществени поръчки за дадена група в още по-голяма степен ще благоприятства неефективното възлагане на обществените поръчки. И в момента повечето от нарушенията при възлагането на обществени поръчки от администрацията създават сериозни съмнения за клиентелизъм. Прави впечатление и че повечето от нарушенията са още при началната подготовка на поръчката. Тоест, отново могат да се търсят порочни практики при избор на изпълнител. По данни на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност от началото на тази година над половината от слабостите при процедурите са още при подготовката на обществените поръчки. В същото време отчетът на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2012 г. показва, че за миналата година са открити нарушения при 51% от проверените обществени поръчки на обща стойност 9,3 млрд. лв. като при точно 100 обществени поръчки е установено, че възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите. Слабостите на българската администрация при провеждането на обществените поръчки многократно се споменават и в докладите на Европейската комисия и Международния валутен фонд.

Като заключение отново могат да се цитират Насоките на КЗК, където се казва, че „Колкото по-малко са активните оператори на съответния пазар, които доставят определена стока или услуга, толкова по-лесно е за тях да се споразумеят да манипулират участието си в процедури за възлагане на обществени поръчки. В резултат на тръжните манипулации се стига до повишаване на цените във вреда на потребителите на съответните стоки или услуги, като едновременно с това силно се ограничава стимулът на участващите предприятия за инвестиции и иновации в процеса на производството и доставката на тези стоки или услуги. Това води до намаляване на ефективността на съответната стопанска дейност, от една страна, и до неефективно изразходване на бюджетни средства – от друга страна. Освен това, липсата на ефективна конкуренция при възлагането на обществените поръчки натоварва данъкоплатците със заплащане на раздути публични разходи и води до понижаване на качеството на публичните функции на възложителите на обществени поръчки.”

В допълнение, Насоките на ОИСР за борба с тръжните манипулации при обществените поръчки ясно препоръчват на възложителите: „Избягвайте всякакво преференциално отношение към даден клас или вид доставчици”.