Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нямаме оправдание, просто си харчим

Автор: Петър Ганев / 16.07.2010
Оцени тази статия:

Естония – в еврозоната, България – с прекомерен дефицит. Това са новините на седмицата. Двете страни дълго се движеха по един път и имаха близки цели – ние се целим в „чакалнята” на еврозоната, а те – в самата еврозона. Пътят беше един, тъй като в годините преди кризата и двете страни се развиваха, трупаха по-скоро излишъци, а не дефицити, дългът им бе нисък и целите изглеждаха постижими. Кризата удари тежко и двете страни и именно тук пътищата им се разделиха. България започна да харчи, а Естония започна реформи и обузда бюджета си. Оценката на тези два пътя или два типа политики дойде на 13 юли[1], когато Естония бе поканена да въведе еврото от 1 януари 2011 (виж тук), а срещу България започна процедура за прекомерен дефицит (виж тук).

Естония заслужи своето място в еврозоната, но с какво България заслужи процедурата за прекомерен дефицит? Най-простият отговор на този въпрос е наскоро отминалата актуализация на бюджета. Бюджетът на България бива наблюдаван постоянно и много лесно може да се провери кога позицията спрямо страната ни се е изменила.

На 12 май в доклад на ЕК за България (виж тук) се казва, че през 2009 г. България е допуснала дефицит над три процентната граница, но че този дефицит е „по изключение” (exceptional), тоест е породен от форсмажорни обстоятелства (като икономическия срив в страната), а не от разпускане на бюджетната дисциплина. Казано иначе, някак си бяхме убедили европейските ни партньори, че бюджетната дисциплина си я има, но просто се е появил един еднократен дефицит, които ще изчезне още през следващата година. Това се потвърждаваше и от официално заложените параметри на бюджет 2010, където се предвиждаше малък дефицит.

След този доклад на ЕК, обаче, в България започна да се вихри актуализация на бюджета. По-малко приходи и повече разходи доведоха бюджета до огромен дефицит. Именно тази актуализация привлече внимание и промени позицията на ЕК. На 6 юли ЕК излезе с нов доклад за България (виж тук). В този доклад актуализацията се взима под внимание и вече ясно се говори за наличието на прекомерен дефицит в страната както през 2009, така и през 2010 г. Фразата „по изключение” (exceptional) вече не се споменава.

Променената позицията на ЕК проличава в решението на Съвета да започне процедура за прекомерен дефицит (пак тук). В това решение се казва, че за някои страни наистина има особени обстоятелства, свързани с последиците от икономическата криза, които оправдават донякъде наличието на дефицити. На тези страни се дава по-голям срок да коригират бюджетите си – за Кипър – до 2012 г., а за Дания – до 2013 г. В същото време за България (и Финландия) ясно се казва, че „нищо не оправдава отклоняване от нормалния срок за коригиране на бюджета”. С други думи, ние оправдание за дефицита нямаме, просто си харчим много. Препоръката е още през 2011 г. да вкараме дефицита в разумни рамки.

Всички тези документи казват поне три неща:

  • България избра пътя на харчовете и сбърка;
  • Нямаме никакво оправдание, дефицитът си е наш избор, а не е породен от форсмажорни обстоятелства;
  • С разумна бюджетна политика (за периода лято 2009 – лято 2010) България имаше огромен шанс да влезе в чакалнята на еврозоната на 1 януари 2011 г.;

Имахме този шанс и го пропиляхме. Какво ли още трябва да се случи, за да спрем харчовете?!

 


[1] Двете новини идват не само на една дата, но дори изходящите номера на администрацията на Съвета на Европейския съюз са поредни. 

 

***

Статията е част от кампанията на ИПИ "Разходите на българската държава"