Нужна ли е ревизия на бюджета?
Последните дни се заговори за нужда от актуализация както на държавния бюджет, така и на бюджета на НЗОК. Данните за бюджетното изпълнение по консолидираната програма до май месец наистина показват лек спад на приходите спрямо 2013 г. и изоставането им спрямо разчетите в бюджета за 2014, докато разходите растат със сериозен темп. Изоставането на приходите спрямо плана в Бюджет 2014 не е изненада – още при гласуването на бюджета миналата година ние нееднократно предупреждавахме, че заложените приходи са свръхоптимистични. Въпросът по-скоро е доколко има автентичен проблем със събираемостта на приходите за първите пет месеца, сравнено с темпа на събиране на приходите през предходни години и дали е необходима ревизия.
Краткият отговор е: не, по-скоро не се наблюдава реален проблем със събираемостта на приходите; изоставането се дължи единствено и само на свръхоптимистичните приходи, заложени в самия бюджет за година, което съответно налага актуализация на бюджета. Ето и малко подробности и конкретни числа.
Приходите и помощите в консолидирания бюджет за периода януари-май са с 0,2% по-ниски от миналогодишните, като данъчните приходи растат с 2,7%, а неданъчните приходи се свиват с 9,8%. Всъщност минималният спад тази година се дължи единствено и само на неданъчните приходи, които през миналата година бяха по-високи заради еднократни постъпления от 148 млн. лева под формата на дивидент от Държавната консолидационна компания (ДКК), платен през май месец[1].
При данъчните приходи се вижда ясно, че има най-сериозно нарастване при приходите на социалното осигуряване (със 187 млн. лева), което би трябвало да се дължи на нарастването на минималната заплата, минималните и максималния осигурителни прагове от началото на 2014 г., както и повишаването на заетостта тази година. Наблюдава се и леко увеличение при данъците, събирани от държавния бюджет (с около 40 млн. лева спрямо първите 5 месеца на 2013 г.) и при данъчните приходи на местните власти (с около 20 млн. лева).
Наистина, при някои основни приходоизточници като ДДС (със 115 млн. лева по-малко събрани тази година) и корпоративния данък (-8 млн. лева) има леко изоставане спрямо 2013 г., но то е напълно компенсирано от по-високите приходи от акцизи и от данък общ доход. По-малкото приходи от ДДС се обясняват от МФ с по-високите размери на възстановен данък тази година, а лекия спад при корпоративните данъци – с трансформирането на хазартния данък в такса и събирането му като неданъчен приход на началото на 2014 г.
Ръстът в приходите от акцизи, от друга страна, може би се дължи на мерките за запушването на пробойните при събирането на непреки данъци, а данък общ доход вероятно расте заради по-високата минимална заплата и заради първия от няколко години по-сериозен ръст на броя на заетите: с 39 100 повече през първите 3 месеца на 2014 г. спрямо година по-рано.
Като цяло, проблем със събирането на приходите тази година няма. Проблемът с изоставането спрямо плана за година произтича изцяло от оптимистичните прогнози за ръст на приходите тази година, които очевидно са далеч над възможностите на икономиката и бюджета. До май месец 2014 г. са събрани само 37,9% от данъчните приходи в държавния бюджет, заложени в приетия закон за бюджета. За сравнение, във всяка една от последните 3 години събираемостта на данъчните приходи до месец май е по-висока – най-нисък този процент е бил през 2011 г. (38,9% от събраните данъчни приходи за годината), като постепенно се покачва през следващите години до 40,3% през 2012 г. и 41,8% през 2013 г. Т.е. разликата с миналата година е около 4 процентни пункта, което безспорно е сериозно изоставане.
Най-сериозното изоставане спрямо бюджет 2014, сравнено с изпълнението в предходни години, е по отношение на ДДС – до май са събрани 35,4% от годишните приходи при събираемост от 41,4% и 38% съответно през 2013 и 2012 г. (само през 2011 г. сме имали сходна събираемост при ДДС). При акцизите също има относително голямо изоставане – до май са събрани 34,4% от годишния план при 36% и повече предходните години. При корпоративния данък изоставането спрямо предходни години е значително (53% тази година спрямо събираемост в рамките на 56-59% предходните 3 години) и надали може да се обясни само с новата правна форма на облагането на хазартната дейност. Единствено при подоходните данъци събираемостта е сходна с тази през 2011 и 2012 г., като само през 2013 г. е била с около 2 процентни пункта по-висока.
Предвид всичко казано по-горе, може да се направи изводът, че е нужна ревизия на бюджета с цел занижаването на заложените приходи до едни по-реалистични нива. Ако приемем, че като цяло данъчните приходи в националния бюджет тази година продължат да се движат с темповете от първите 5 месеца, то за цялата 2014 г. може да се очаква ръст с около 600 млн. лева спрямо 2013 г., а не както е заложено в бюджета – с около 1,7 млрд. лева, т.е. необходимата ревизия на данъчните приходи е за около 1,1 млрд. лева или 1,35% от прогнозния БВП.
T.е. тази груба сметка показва, че ако искаме да спазим Закона за публичните финанси и да не превишим лимита за фискален дефицит от 2%, то, отчитайки сегашната цел в бюджета за дефицит от 1,8% от БВП, би следвало ревизията да се стреми към намаление на разходите с около поне 1,15% от БВП или с около 938 млн. лева. Как би могло това да се случи, предвид спрените европейските средства по някои мерки по оперативните програми (например по ОПОС) и съответно поемането на всички разходи по сключени договори от националния бюджет тази година, не е много ясно. Така например, само по Оперативна програма „Околна среда” от септември 2013 г. ЕК е спряла всички плащания и до момента (края на май, 2014) националният бюджет е поел плащания за 360 млн. евро. За сравнение, националното съфинансиране по цялата програма, за целия й период на действие, е 334 млн. евро.
Една възможност за рязане и евентуално пренасочване на разходи би могла да бъде така наречения Фонд за икономически растеж и държавност, който бе заделен през 2014 и който разполага с ресурс от 500 млн. лева. Отчитайки спорните нужди и ефекти от (някои от) одобрените набързо проекти на общините по този фонд (например за селски стадиони, подземни паркинги и др.), то там, където е възможно, могат да се потърсят възможности за неосъществяване или замразяване на поне част от тези проекти. В настоящата предизборна обстановка, обаче, едно такова решение би било изключително трудно.
Като цяло, данните за бюджета за 2014 г. аргументират нуждата от ревизия на проходите надолу до едни по-изпълними нива, което би било едно относително лесно упражнение. Големият проблем е по отношение на разходите, където също ще трябва да се реже близо милиард, ако искаме да спазим националното законодателство (или по-малко, ако искаме да спазим поне европейския лимит от 3% дефицит максимум). Освен самия проблем с намирането на възможни за рязане разходи, въпросът с времето на актуализацията също не е за подценяване. Предвид настоящата предизборна обстановка, управляващите имат всичките стимули на света да не са те тези, които ще гласуват болезнено и политически непопулярно съкращаване на разходи. Т.е. най-вероятно бремето на ревизията ще падне върху следващото правителство и парламент, когато (края на октомври – началото на ноември най-рано) може и да бъде късно за намаление на разходи с такъв значителен размер. Т.е. към момента „издънване” на бюджета и превишаване на националния лимит от 2% за дефицита изглежда един все по-вероятен сценарий.
[1] Реално това са приходи от приватизация, които след създаването на ДКК постъпват като приход в нея и съответно се превеждат към държавния бюджет под формата на дивидент с цел отчитането им над чертата като бюджетен приход, а не под чертата като финансиране на дефицита. Т.е. БКК е своеобразен легален трик за намаляване на дефицита.
