Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Новини от правната комисия (21 октомври 2010)

Автор: Зорница Славова / 22.10.2010
Оцени тази статия:

На заседанието на Комисията по правни въпроси в Парламента тази седмица бяха обсъдени няколко законопроекта, които заслужават внимание. Интересен факт е, че в доста от предлаганите промени изказът беше прекалено общ, което може да предизвика различни тълкувания. Още един недостатък на внесените вчера законопроекти е, че при тези, които целят хармонизирането на българското с европейското законодателство, много често вносителите превеждат текста на различни Директиви на ЕС без да имат предвид, че буквалният превод на някои термини липсва като определение в българското право. И въпреки, че членовете на комисията (и по-специално председателят Искра Фидосова) посочиха конкретните неточности, а вносителите обещаха да ги изчистят, прави впечатление колко общо звучат и колко сложно са написани бъдещите български закони.

Няколко са по-важните неща, които бяха предложени вчера:

1)      Полезна промяна в Закона за защита на потребителите, предложена от Министерски съвет, е лекарствата, които не са по лекарско предписание вече да могат да се предлагат и продават не само в аптеките и дрогериите, а и дистанционно. Така човек удобно ще може да си купи витамини или аналгин, например, чрез интернет, пощата или по телефона. От гледна точка на бизнеса това означава нови канали за продажба и по-широко предлагане на продуктите. От гледна точка на потребителите предложението също е добро, тъй като ще увеличи изборa, достъпa и конкуренцията. Промените се харесаха на комисията и народните представители гласуваха „за” на първото четене. Миналата година ИПИ представи изследване на регулирането на избрани свободни професии (виж тук), което показа, че съществуването на ексклузивните права на аптеките за търговия на дребно с лекарствени продукти всъщност води до по-ниско качество и по-високи цени, защото ограничава конкуренцията. Добре е, че и депутатите са на същото мнение.

2)      Яне Янев и група народни представители предложиха няколко промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Сред исканията на РЗС са: а) намаляване на броя на подписите, необходими за референдум – от 200 хил. на 100 хил. за предложение и от 500 хил. на 300 хил. за насрочване на референдум, б) отпадане на изискването на изписване на цялото ЕГН на подписалите се и в) предвиждане на възможността президентът и омбудсманът да могат да предизвикат референдум, ако Народното събрание и Конституционният съд го е отхвърлил.

Представителите на ГЕРБ бяха против намаляването на необходимите за референдум подписи, защото липсваха аргументи защо точно с толкова трябва да се намали изискването. От ДПС също не се съгласиха, защото при по-лесното свикване на референдум, парламентът ще бъде зарит с подписки. Единствено БСП подкрепи предложението, но пък остро разкритикува, заедно с представителите на ГЕРБ и ДПС, като противоконституционно разширяването на правомощията на президента и омбудсмана за провеждане на референдуми. От ГЕРБ не бяха съгласни и с неизписването на цялото ЕГН, без последните четири цифри, в подписките за свикване на референдум, тъй като това ще затрудни проверката за нереални или дублиращи се хора, които са подписали. Като цяло предложенията предизвикаха силен дебат и комисията в крайна сметка се въздържа от одобрение на проекта.

Явно в България още не се осъзнава, че властта произлиза от хората, а не само от гласуващите в Народното събрание. За сравнение, в Швейцария, която наброява горе-долу същото население, за свикването на референдум са необходими 10 пъти по-малко подписи.      

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на USAID или на правителството на САЩ.

Коментарът е осъществен и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF), но съдържанието не ангажира позицията на GMF или на Balkan Trust for Democracy.

Настоящият коментар е част от проект “Securing citizens’ inclusion in public governance through increasing NGO capacity and strengthening consultation process”.