Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Нов крах на реформата в МВР

Автор: Зорница Славова / 08.04.2016
Оцени тази статия:

В сряда комисията по вътрешни работи в парламента отхвърли последния законопроект за реформа в МВР. Причините за отхвърлянето варират от неподходящ момент за реформа до неспособност на промените да осигурят стабилност в системата на МВР. Промените, предложени от екипа на министър Бъчварова, дори не бяха подкрепени от Цветан Цветанов, защото според него не отговарят на очакванията на обществото за реформа в сектор „Сигурност”. С това и вторият опит за реформа в министерството в рамките на една година е на път да се провали заради нежеланието на политиците да се отнемат съществуващи привилегии.

Всъщност законопроектът не залага на цялостна реформа, а само на частично оптимизиране на структурата и разходите на министерството. По-важните промени включват:

  • Преобразуване на структури.

Предложенията са с цел в МВР да останат само основните функции за защита на гражданите, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Законопроектът предвижда преобразуването на различни дирекции, включително „Специална куриерска служба” да отиде към Държавната комисия по сигурността на информацията; пожарникарите да се отделят в агенция; административните услуги, регистрацията на МПС и печатът на бланки да станат отделно държавно предприятие; социалните дейности) също да преминат към нова агенция. От една страна това вероятно ще доведе до още по-голяма администрация и още повече разходи за сгради, докато сега част от помещенията и персоналът са споделени. Много вероятно е и контролът върху разходите на тези агенции и предприятия да стане по-труден, т.е. рискът от неефективни харчове и злоупотреби да нарасне. От друга страна, обаче, ако тази реформа има продължение под формата на приватизиране на несвойствените функции на министерството, то тази стъпка ще направи отделените дейности по-лесни за приватизиране – например печатането на бланки и  социалните дейности (т.е. почивните бази).

  • Административните длъжности да се назначават по Закона за държавния служител, а не по Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Идеята е най-после всички, които са назначени на т. нар. административни длъжности, да бъдат наети като всеки друг държавен служител, а не да се ползват от сериозните привилегии за полицаите. При положение, че България е една от държавите с най-много възможности за ранно пенсиониране, необоснованото поддържане на административен персонал, който се пенсионира по-рано и получава сериозни обезщетения при пенсиониране, би трябвало незабавно да се прекрати. 

  • Намаляване на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител със статут по ЗМВР от 20 заплати на 12 заплати, което ще важи само за новонаетите.

Идеята не е нова, а всяка година министерството иска допълнителни пари от бюджета, с които да покрие обезщетенията на пенсиониращите се. Вече сме писали за това, че има много сериозни основания за намаляване на тази привилегия за новонаетите. Трябва да се има предвид, че с подобни привилегии МВР се е превърнало в най-облагодетелстваната структура, при която разходите за ред и сигурност в България са почти двойно по-високи от средноевропейското ниво като дял от общите разходи и около 90% от тях са за персонал.

  • Намаляване на размера на платения годишен отпуск от 30 дни на 25 дни и компенсиране на положения извънреден труд от държавните служители, работещи на смени, с до 12 дни допълнителен платен годишен отпуск.

 Този текст поставя служителите на министерството в малко по-близка до реалната среда в икономиката, като в същото време търси решение на проблема с натрупаните отпуски.

  • Някои антикорупционни текстове.

В законопроекта се предлагат някои промени, които целят предотвратяване на корупционните практики. Текстовете предвиждат 1) създаване на възможност за проверка на обстоятелствата, които служителите декларират ежегодно в декларациите за имуществото и доходите си; 2) провеждане на тестове, с помощта на които да се установява нивото на изпълнение на служебните задължения от държавните служители; 3) публикуване на информация за сключените договори в публичен регистър; 4) създаване на постоянна централна комисия, която да преценява законосъобразността и целесъобразността на предлаганите договори за дарения. Министерството трябва да бъде прозрачно и отговорно към обществото, особено в среда на широкоразпространена корупция, така че подобни стъпки са належащи.

Въпреки че в законопроекта има и добри идеи, проблемът остава в това, че МВР не иска да се реформира и очевидно може да разчита на политиците за запазване на статуквото. Ясно е, че структурата е огромна и раздута (както заради броя на заетите, така и заради несвойствените функции), а методите на работа са остарели и неефективни. В същото време издръжката ѝ е огромна и почти всички средства са за заплати, а средствата не само за инвестиции в техника, но дори и за облекло и належащи консумативи са хронично недостатъчни. Реформата към повече инвестиции и модернизация няма как да се случи, ако не се направят първите стъпки към разчупване на статуквото. Парламентът обаче явно не иска да реформира (или поне не сега), синдикатите твърдо са решили да не го позволят, а служителите държат да си запазят всички привилегии, дори да е за сметка на условията на труд и службата към обществото.